Републиката на крадците [bg]

— Или бихме искали да видим изражението на лицето на лечителя ти, когато види появилите се синини.

Вордрата простена, а лицето му придоби цвят, който рядко можеше да се види извън винарните по време на гроздобер. Пазачите се приближиха, но Локи вдигна свободната си ръка.

— Спри приятелите си — каза той. — Не съм особено силен, но и не ми трябва, нали? Ще завъртя това нещо толкова здраво, че ще пикаеш на спирали следващите двайсет години!

— Правете каквото ви казва, дяволите ви взели! — задъхано каза Вордрата.

— Просто ни заведете при Верена — каза Локи, докато пазачите бавно се отдалечаваха — и ще ти върна ценната собственост без дълготрайни щети.

Влачеха се странно, докато Вордрата се тътреше заднешком, а Локи не пускаше силната си усукана хватка върху надеждите на иконома за потомство, но това успяваше да държи пазачите настрана.

— Е, как е сега, тъпако? — каза Локи. — Нещо ти свършиха остроумията? Никога досега не бях насочвал някого, докато го стискам за топките. Все едно да се управлява лодка с румпел…

— Каморско куче… майка ти… лапаше…

— Ако довършиш мисълта си — каза Локи, — ще опъна скъпоценностите ти по-силно от тетива на лък.

Вордрата поведе Локи и Джийн по стълбите, водещи до личната тайна банкетна зала, където по-рано се бяха срещнали със Сабета. Пазачите се придвижваха на почтително разстояние, но броят им все пак не намаляваше. Вордрата отвори вратата на залата със задни части, а Локи видя, че Сабета вече ги очаква.

Черните бричове и късото кафяво жакетче, с които беше облечена, и ботушите за езда бяха подходящи за всичко — от подписване на документи до скачане през прозорци. В косата ѝ, навита около лакирани фиби, несъмнено се криеха хитрости, оръжия или и двете. Зад нея стояха още трима пазачи, въоръжени с палки и щитове.

— Здравей отново, Верена — каза Локи. — Бяхме в квартала и решихме да проверим настойчивите слухове, че господин Вордрата няма топки.

— Това не е ли малко грубо, дори и по твоите разпуснати стандарти? — попита Сабета.

— Предполагам, че отпечатъкът от обувката ти на моя задник ме прави малко сприхав — отговори Локи. — Кажи на приятелите си да се разкарат.

— О, но това звучи прекрасно! Искаш ли и да се вържа сама, за да ти е по-удобно?

— Просто искаме да поговорим.

— Освободи Вордрата и ще говорим колкото време искаш.

— В момента, в който го освободя, целият ад ще се стовари върху главите ни. В случая не съм глупав, което е нещо ново.