Политичестки ред и политически упадък [bg]

Партийната йерархия копира държавната – от местните общински и областни комитети на регионално ниво до Централния комитет, Политбюро, Постоянния комитет на Политбюро на национално ниво и председателя на партията на върха на пирамидата[70]. Контролът върху държавата се упражнява с помощта на различни механизми: държавният апарат на най – високо ниво, който включва всички министерства, се ръководи от партиен член, който изпълнява и двете длъжности; на местно ниво работните групи във всеки градски квартал и във всяко село се контролират от партиен кадър. В разгара на „съветския“ период в Китай през петдесетте години на миналия век най – независимите от партийната опека държавни институции са министерствата. Политическият контрол се увеличава надолу по йерархичната стълбица до нивото на местното управление.

Съществени са различията в отношенията между цивилни и военни в китайската и съветската практика. Съветската Червена армия изиграва важна роля по време на гражданската война след болшевишката революция, но въпреки това военните са под строгия контрол на Комунистическата партия на Съветския съюз. Този контрол се засилва по време на кървавите чистки през 30 – те години на миналия век, когато Сталин избива между една четвърт и една втора от офицерския състав.

За разлика от това Китайската комунистическа партия идва на власт до голяма степен благодарение на продължителните военни действия на Народната освободителна армия както срещу японците, така и срещу националистите. Мнозина партийни лидери като Дън Сяопин и самия Мао са изтъкнати и успешни генерали по времето на Китайската гражданска война, в резултат на което на Народната освободителна армия е предоставена по – голяма независимост, отколкото на съветските военни.

По време на Големия скок напред и Културната революция тази партийно – държавна структура е преобърната. През Големия скок напред партийният апарат е използван за организиране на масова мобилизация на работниците и селяните във военен стил за постигане на поставените от Мао абсолютно нереалистични цели за ускорена индустриализация. Това разстройва работата на икономическите министерства, тъй като им е заповядано да участват в хаотичната масова мобилизация. Резултатите са глад и икономическа катастрофа, но партийната йерархична структура оцелява. Същото не може да се каже за Културната революция, която подкопава не само управлението, но и партията. Мао разгръща Културната революция отчасти поради опасения за ерозиране на личната му власт, отчасти поради отхвърляне на самия принцип на бюрократично управление. В усилията си да възроди революционния устрем Мао пренебрегва всички междинни структури и свързва своята лична власт директно с „масите“, организирайки местни революционни комитети. Щом отиват на работа, шефовете на министерствата установяват, че те са под управлението на техните подчинени. Докато през 30 – те години на миналия век Сталин използва тайната милиция за прочистването на съветската Комунистическа партия под неговия личен контрол, Мао разчита на революционните комитети и млади червени хунвейбини за прочистване, екзекутиране или интерниране на партийни членове в провинцията. Народната освободителна армия е използвана ту за възстановяване на „дисциплината“, ту под командването на революционните комитети. Самата партия, която при нормални обстоятелства изпълнява политически поръчки, е контролирана и прочиствана отвън, в резултат на което престава да функционира заедно с правителството.