Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
— Палестрина![90] — казваше той с категоричен вид, който просто вдъхваше страх.
Но веднага, след като изсвиреше на инструмента една поредица от архаични номера, върху лицето му се изписваше мекота, унес и мечтание и погледът му се зарейваше в някаква свещена далечина, сякаш той непосредствено съзираше в тая работа сетнята необходимост на всичко, каквото ставаше на земята... Поглед на музикант, който ни се струва мъгляв и пуст, защото витае в царството на една по-дълбока, по-чиста, по-избистрена и по-безусловна логика, а не в тесния мир на нашите езикови понятия и мисли.
Ръцете му бяха едри, меки, привидно без кости и покрити с лунички; също така мек и глух, като че ли хранопроводът му беше задръстен от залък, беше гласът, с който той поздравяваше Герда, когато тя разтвореше завесите на вратата и влезеше откъм всекидневната.
— Ваш слуга, уважаема госпожо!
Докато се подигаше малко от стола и с наведена глава поемаше почтително подадената от нея ръка, той с лявата си ръка вече даваше твърдо и ясно квинтите. Герда грабваше веднага своя страдивариус и настройваше бързо, с уверен слух струните.
— Концерта в сол минор от Бах, господин Пфюл. Струва ми се, че цялото адажио прозвуча миналия път твърде лошо...
И органистът засвирваше. Но щом екнеха първите акорди, обикновено се случваше следното: вратата за коридора се отваряше бавно, крайно предпазливо и малкият Йохан се примъкваше беззвучно на пръсти по килима до някое кресло. Сядаше там, обгръщаше с две ръце коленете си, мируваше и се ослушваше — както в звуците, така и в това, което говореха.
— Да лизнем малко музика, Хано, а? — питаше го Герда през някоя пауза и плъзваше към него погледа на приближените си, засенени очи, в които музиката беше запалила някакъв влажен блясък.
Тогава той ставаше и с безмълвен поклон подаваше ръка на господин Пфюл, който погалваше леко и ласкаво Хано по светлокестенявите коси, легнали меко и грациозно около челото и слепоочията.
— Можеш да послушаш, моето момче — казваше той с кротко натъртване.
Детето гледаше малко плахо голямата адамова ябълка на органиста, която при говорене се качваше нагоре, след това се връща ще тихо и бързо на мястото си, сякаш едва можеше да дочака продължението на свиренето и на разговорите.
Изпълниха една част от Хайдн, няколко страници от Моцарт, една соната от Бетховен. После обаче, докато Герда с цигулката под мишница диреше други ноти, случи се нещо неочаквано: господин Пфюл, Едмунд Пфюл, органист в църквата „Света Богородица“, подхвана едно волно интермецо и лека-полека премина към някакъв твърде странен стил, при което в неговия унесен взор засия срамежливо щастие... Под пръстите му започна някакъв растеж и цъфтеж, някакво везане и пеене, от което — изпърво тихо и глъхнещо, после все по-ясно и по-могъщо — в изкусна контрапунктика започна да се отделя стародавен, грандиозен, причудливо надут маршов мотив... Подем, сплитане, преход... и с развръзката на акорда цигулката поде във фортисимо. Изсвириха увертюрата на „Майсторите-певци “.
Герда Буденброк беше пламенна почитателка на новата музика. Но що се отнасяше до господин Пфюл, тя се натъкна при него на такава яростна съпротива и негодувание, че изпърво беше загубила всякаква надежда да го спечели за себе си.
В деня, когато за пръв път сложи на нотната му поставка извлечение за пиано от „Тристан и Изолда“ и помоли да й го просвири, той след двадесет и пет такта скочи с всички признаци на крайна погнуса и започна да ходи бързо напред-назад между еркера и рояла.
90
Италиански композитор, живял през XVI век, в чиито литургии са спазени главните условия за силно въздействуваща вокална музика: яснота на мелодията и отчетливо долавяне на текста.