Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Беше делегация на складовите работници, шестима мъже, които влязоха разкрачено и тежко като мечки, изтеглиха невъобразимо честно ъглите на устата си надолу и започнаха да въртят каскетите в ръцете си. Водачът им, определен да поднесе поздравлението, изплю на пода кафявия сок от тютюневата дъвка, дръпна нагоре панталоните си и заговори с буен, развълнуван глас за „сто години и още много по сто години“... Сенаторът им обеща значително увеличение на заплатата за тая седмица и ги пусна да си вървят.

Дойдоха данъчни чиновници, за да поздравят шефа от името на отдела. На тръгване те се сблъскаха на вратата с неколцина моряци, които под водачеството на двама кормчии бяха изпратени от двата кораба на предприятието „Вуленвевер“ и „Фридерика Йовердик“, спрели по това време в пристанището. Дойдоха също депутации от носачите на жито с черни блузи, къси панталони и цилиндри на главата. Навремени се обаждаха отделни граждани. Пристигна шивачът Щут от „Глокенгисерщрасе“, облякъл черен жакет върху вълнена риза. Честитиха му неколцина съседи, между тях и цветарят Иверсен. Един стар пощенски раздавач с бяла брада, халки на ушите и сълзливи очи, оригинален чудак, когото сенаторът, ако беше в добро настроение, обикновено заговаряше на улицата и го наричаше „господин пощенски началник“, извика още от вратата:

— Не идвам за това, господин сенатор, не идвам за това! Знам, хората си мислят, че всеки, който дойде днес, ще получи нещо... но аз не идвам за това!...

Все пак взе с благодарност монетата.

Нямаше край. Към десет и половина часа дойде прислужницата и обади, че сенаторшата посреща първите гости в салона.

Томас Буденброк напусна кантората и се качи бързо по главната стълба. Горе до входа на салона той се спря за половин минута пред огледалото, оправи връзката си и вдъхна за миг уханието на одеколона, с който беше понаръсил кърпичката си. Беше бледен, макар че тялото му се потеше, и ръцете и краката му бяха студени. Посрещането в кантората беше го почти съсипало. Той въздъхна дълбоко и влезе в пълната със слънце стая, за да каже „добре дошли“ на консул Хунеус, едър търговец на дървен материал и притежател на пет милиона, на съпругата му, дъщеря му и нейния съпруг, господин сенатор доктор Гизеке. Бяха пристигнали заедно от Травемюнде, гдето прекарваха целия юли, и — както повечето от първите семейства — прекъснаха летуването си само по случай търговския юбилей на Буденброкови.

Не бяха поседели още дори три минути на светлите вити кресла, когато пристигна консул Йовердик, син на починалия кмет, със съпругата си, по баща Кистенмакер, и когато консул. Хунеус се сбогува, срещна брата си, който имаше един милион по-малко, но в замяна беше сенатор...

Сега вече хорото започна. Голямата бяла врата с релефа от свирещи амурчета над нея не остана нито за миг затворена и откриваше постоянно гледката към стълбището, заляно от зрака на „горното осветление“, и към главната стълба, по която непрекъснато се качваха й слизаха гости. Но понеже салонът беше просторен и групите, които се образуваха, се заседяваха в разговори, пристигащите бяха далеч по-многочислени от напускащите и скоро не се ограничаваха вече само със салона, а стояха прави и в паркетирания коридор; освободиха момичето от задължението да отваря и затваря вратата, а я оставиха изобщо отворена. Шумни и гръмки разговори от женски и мъжки гласове, стискане на ръце, поклони, шеги и висок, волен смях, който възлита между колоните на стълбището и отеква от тавана, от големия стъклен диск на „горното осветление“. Сенатор Буденброк, изправен ту пред стълбата, ту вътре пред прага на еркера, приема сериозно и официално промълвените или сърдечно и гласно поднесени поздравления. Кметът доктор Лангхалс, набит, изискан господин, чиято бръснала брадичка е закрита от бялата връзка, с къси, сиви бакенбарди и уморен поглед на дипломат, бива посрещнат почтително от всички присъствуващи. Дошли са винарят консул Едуард Кистенмакер и съпругата му, по баща Мьолендорпф, а така също неговият брат и съдружник Стефан, най-верният привърженик и приятел на сенатор Буденброк заедно с жена си, една извънредно здрава чифликчийска дъщеря. Овдовялата сенаторша Мьолендорпф седи в салона като на престол по средата на дивана, а ето че в тоя миг влизат децата й, господин консул Аугуст Мьолендорпф и съпругата му Юлхен, по баща Хагенщрьом, поднасят честитката си и тръгват между събраните, като поздравяват наляво и надясно. Консул Херман Хагенщрьом диша малко затруднено, право в червеникавата си брада, с плоския си нос, легнал направо върху горната устна; той използува перилата на стълбата като опора за тежкото си тяло и бъбре с господин сенатор доктор Кремер, шефа на полицията, чиито прошарени със сиви влакна кестеняви бакенбарди заграждат като рамка лицето му, усмихващо се с известна кротка хитрост. Прокурорът доктор Мориц Хагенщрьом, чиято красива съпруга, по баща Путфаркен от Хамбург, също е тук, усмихнат открива острите си поизпаднали зъби. За миг се вижда как старият доктор Грабо държи между двете си длани дясната ръка на сенатор Буденброк и веднага след това бива изместен от строителя Фойгт. По стълбата се качва с разперени ръце и възторжено унесено лице пастор Прингсхайм; той е облечен в граждански дрехи и само дължината на сюртука му издава неговия сан. Присъствува и Фридрих Вилхелм Маркус. Господата, които представляват някоя организация — сената, градския съвет, търговската камара, — са дошли във фрак.