Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Има едно състояние на душевна потиснатост, когато всичко онова, което при нормални условия ни ядосва и предизвиква здрава реакция на недоволство, сега ни смазва с някаква морна, тъпа и безмълвна горест. С такава горест бе изпълнен Томас от поведението на малкия Йохан, с такава горест го измъчваха чувствата, които будеше в него цялата тази празничност, а още повече онези чувства, които при най-добра воля беше неспособен да изпита. Той се помъчи на няколко пъти да се оборави, да проясни погледа си и да си каже, че този ден е хубав и без друго би трябвало да го изпълни с повишено и радостно настроение. Макар че шумът на инструментите, глъчката и гледката на безбройните хора разтърсваха нервите му и заедно със спомените за миналото, за баща му често го довеждаха до леко умиление, все пак превес вземаше впечатлението на смешното й срамното, легнало върху всичко, на лошата, обезобразена от акустиката музика, на това банално събрание от хора„ които бъбрят за курсове и гощавки... и тъкмо тази смесица от умиление и погнуса го хвърляше в някакво морно отчаяние.
В дванадесет и четвърт, когато програмата на оркестъра от градския театър клонеше вече към своя край, стана нещо, което съвсем не накърни и не прекъсна празничното настроение, но поради търговския си характер застави домовладиката да остави за няколко минути гостите си. Ето какво стана: през една пауза на музиката по стълбата се изкачи най-младият стажант в кантората, дребен, уродлив човек, смутен неизказано от безчислените дами и господа и сврял дълбоко между раменете поруменялата от срам глава; той размахваше прекалено широко напред-назад едната от двете си неестествено дълги и тънки ръце, за да си придаде вид на увереност и небрежност, а в другата държеше напреде си някаква сгъната хартийка — телеграма. Изкачвайки се по стълбата, той диреше с плахо скокливи погледи шефа си и като го откри, запромъква се с бързо мълвени извинения през гъмжилото от гости, което му преграждаше пътя.
Срамежливостта му беше съвсем излишна, защото никой не му обръщаше внимание. Без да го погледнат и като продължаваха да приказват, правеха му с леко движение път и едва забелязаха бегло, когато той се поклони и подаде телеграмата на сенатор Буденброк, който се дръпна малко, настрана от Кистенмакер, Гизеке и Фойгт, за да я прочете. Дори днес, когато повечето от телеграфическите известия представляваха обикновени честитки, докато траеше работното време, всяка телеграма трябваше веднага и безусловно да му бъде предавана.
Пред стълбата за втория етаж коридорът правеше чупка и продължаваше по дължината на залата в посока към стълбата от черния вход, гдето имаше още една, странични врата за залата. Срещу стълбата за втория етаж се намираше отворът на шахтата с макарата, с която се изтегляха горе ястията от кухнята, а до стената имаше доста голяма маса, на която прислужницата обикновено почистваше сребърните прибори. Тук именно се спря сенаторът, обърна гръб на уродливия стажант и отвори телеграмата.
Изведнъж очите му се разшириха така, че всеки, който би го видял, би се стъписал ужасен; той пое само веднъж късо и трескаво въздух, но така бурно, че гърлото му мигновено пресъхна и той се закашля.
Успя да каже:
— Така. Добре.
Но глъчката зад него не позволи да се разбере.
— Така. Добре — повтори той, но само първата дума беше звук, втората беше шепот.
Тъй като сенаторът не се помръдна, не се обърна, дори не загатна с някакво движение, че. може да си върви, гърбавият стажант се поклати още един миг неуверено и нерешително ту на единия, ту на другия крак. После направи отново непохватния си поклон и си отиде по стълбата на черния вход.
Сенатор Буденброк остана прав до масата. Ръцете му, в които държеше отворената телеграма, висяха отпуснати пред него и докато все още с полуотворена уста дишаше късо, затруднено и бързо, при което горната половина на тялото му се движеше силно напред-назад, той непрекъснато клатеше глава насам-натам в недоумение, като че бе го поразил удар.