Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

От тоя ден нататък той идваше и в понеделник след пладне, за да се занимава с малкия Йохан, докато Герда седеше във всекидневната. Той започна не по обикновения начин, защото чувствуваше, че дължеше на безмълвното и жарко усърдие на момчето повече от това — да го научи да свири що-годе на пиано. Щом минаха първите и най-елементарни указания, той веднага започна да теоретизира и да разкрива пред своя ученик основите на учението за хармонията. И Хано разбираше, защото виждаше, че му потвърждават това, което той всъщност знаеше отдавна.

Доколкото му бе възможно, господин Пфюл държеше сметка за пламенното желание на момчето да върви по-бързо напред. Той се стремеше с искрена грижливост да намали оловните тежести, които материята бе вързала за нозете на фантазията и на ревностния талант. Той не изискваше прекалено строго голяма сръчност при:упражняване на гамите или най-малкото: не тя беше за него целта на тия упражнения. Онова, което беше си поставил за цел и скоро постигна, то беше по-скоро — да му даде ясна, всеобхватна и проникновена представа за всички тоналности, да го запознае съкровено и всестранно с техните сродства и връзки, от което след недълго време се получаваше онзи бърз поглед върху много възможности за комбинации, онова интуитивно чувство на господство над клавишите, което изкушава да се фантазира и импровизира... Той оцени с трогателна тънка чувствителност духовните потребности на тоя малък, разглезен от слушане ученик, които бяха насочени към сериозен стил. Не накърни дълбочината и тържествеността на настроението му с упражнения на банални песнички. Даваше му да свири хорали, а когато един акорд изхождаше от друг, той не пропускаше никога да му изтъкне закономерността на това явление.