Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

— Фокуси и софизми... простете — измърмори господин Пфюл.

Но тя излезе права: всъщност тази музика не му беше толкова чужда, както сам той отначало мислеше. Наистина той не смогна да се примири напълно с „Тристан“, макар че в края на краищата изпълни с голямо умение молбата на Герда да нагласи „Любовната смърт“ за цигулка и пиано. Най-напред той каза две-три похвални думи за известни пасажи от „Майсторите-певци“... и след това в него започна неотразимо да се надига и крепне обич към това изкуство. Той не го признаваше, плашеше се почти от него и го отричаше с мърморене. Но вече не беше необходимо партньорката му да го увещава дълго — след като на старите майстори биваше дадена дължимата дан — да поусложни техническия си похват и да премине към лайтмотивите, което той вършеше с изражение на срамежливо и почти сърдито щастие в очите си. Нерядко след свирнята пък се завързваше спор върху отношението на тоя музикален стил към стила на строгата догма и един ден господин Пфюл заяви, че се смятал задължен — макар че темата не го засягала лично — да добави към книгата си за църковния стил едно приложение: „Върху употребата на стари тоналности в църковната и народна музика на Рихард Вагнер“.

Хано седеше много мирно, обгърнал по навик едното коляно с малките си ръце, като триеше езика си о един кътник, поради което устата му изглеждаше малко разкривена. Наблюдаваше с големи, втренчени очи майка си и господин Пфюл. Слушаше свирнята и разговорите им и благодарение на това още след първите крачки, които беше направил по житейския си друм, съзря в музиката нещо извънредно сериозно, важно и дълбокомислено. От това, което двамата говореха, той разбираше само сегиз-тогиз по някоя дума, а онова, което свиреха, обикновено лежеше далеко извън границата на неговите възприятия. Но въпреки това идваше всеки път отново и издържаше по цели часове неподвижно на мястото си и без да се отегчава, защото беше тласкан от вяра, обич и страхопочит.

Беше едва на седем години, когато започна да се опитва да повтаря самостоятелно на рояла известни звукови съчетания, които бяха му направили впечатление. Майка му го наблюдаваше усмихнато, поправяше ударите по клавишите, които той подбираше с безмълвно усърдие, и му обясняваше защо не бива да липсва тъкмо този тон: защото благодарение на него от тоя акорд щяло да се получи следващият. И неговият слух му потвърждаваше казаното от нея.

Герда Буденброк го остави да се позанимава малко сам, но после реши, че трябва да взема уроци по пиано.

— Мисля, че той няма наклонност да стане солист — каза тя на господин Пфюл — и това всъщност ме радва, защото подобно желание има и тъмна страна. Не говоря за зависимостта на солиста от акомпанятора, макар че тя понякога може да бъде много чувствителна. И ако вие не ми бяхте под ръка... Обаче тогава винаги съществува опасността човек да стигне до повече или по-малко съвършена виртуозност... Виждате ли, зная от опит това. Признавам ви открито: аз съм на мнение, че за солиста музиката започва в действителност чак тогава, когато той достигне твърде висока степен на умение. Напрегнатото съсредоточаване върху дисканта, неговата фразировка и създаването на тонове, при което полифонията стига до съзнанието само като нещо твърде неопределено и общо... всичко това може много лесно да доведе у посредствено надарени личности до позагубване на хармоническия усет и паметта за хармонии, което по-късно може да се възстанови. Аз обичам цигулката си и напреднах доста много в нея, но в действителност пианото стои за мене по-високо... Ще кажа само това: овладяването на пианото като средство да се резюмират най-многостранните и най-богати музикални произведения, като ненадминато средство за музикална репродукция, означава за мене по-интимно, по-ясно и по-широко отношение към музиката... Слушайте, Пфюл, бих желала незабавно да ви ангажирам за него. Бъдете така добър! Зная прекрасно, че в града има още двама или трима души, които дават уроци, мисля, че са от женски пол. Но те са именно учителки по пиано... Разбирате ме... Не е толкова важно човек да бъде дресиран към някакъв инструмент, колкото да започне да разбира малко от музика, нали?... На вас мога да се осланям. Вие се отнасяте по-сериозно към тоя въпрос. И ще видите, че ще постигнете голям успех с него. Той има типични Буденброкови ръце... Буденброкови могат да обхванат всички нони и децими... Но за вас това никога не е било важно — заключи тя смеешком и господин Пфюл изяви готовност да поеме обучението.