За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Август е забранил на млади хора от двата пола да участвуват в каквито и да било нощни церемонии, без да бъдат съпровождани от някой по-възрастен роднина; и когато възстановява тържествата в чест на Пан, той се противопоставя на това младите да бягат голи.
Глава XV
I
Как законите на религията коригират недостатъците на политическите учреждения
От друга страна, религията може да окаже поддръжка на политическото устройство на държавата, ако законите са безсилни да направят това.
Така например, ако в държавата често възникват граждански войни, религията може да направи много, ако постанови, че определени части от страната трябва да останат в постоянен мир. Елеяните в Гърция като жреци на Аполон са се ползували с такъв вечен мир. В Япония град Меако е оставен във вечен мир, тъй като се смята за свещен град; религията поддържа този негов статут с постановление; и тази «империя» изглежда да е единствената в света, която не ползува и не иска да ползува никаква помощ от страна на чужденци и поддържа в лоното си търговия, която войната не разстройва.
В държави, където въпросите на войната не се обсъждат на общо събрание, където законите не са си осигурили никакви средства за спиране или предвиждане на война, религията установява периоди на мир или примирие, за да даде на народа възможност да се заеме с работи, без които държавата не може да съществува, каквито са например сеитбите и други такива.
Всички враждебни действия между арабските племена се прекратявали всяка година за по четири месеца; и най-малкото смущение през това време се е смятало за кощунство. Когато във Франция всеки феодал имал право на война и мир, религията давала примирия, които важели за определени сезони.
Глава XV
II
Продължение на същата тема
Когато в държавата има много поводи за ненавист, необходимо е религията да разполага с много средства за помирение. Арабите — един разбойнически народ — често са си причинявали оскърбления и несправедливости. Мохамед е издал такъв закон: «Ако някой опрости на злосторника за кръвта на брат си, той може да го преследва за щети и обезщетения; но който причини зло на злосторника, след като е получил от него удовлетворение, той ще бъде подложен на жестоки мъчения в деня на съда.»
У германците ненавистта и враждата са се предавали по наследство между близки, но не са били вечни. Убийството се изкупвало с даване на известен брой животни; по такъв начин цялото семейство получавало удовлетворение; «това е нещо много полезно — казва Тацит, — защото враждите у един свободен народ са много опасни». Аз смятам, че в тия помирявания са вземали участие жреците, тъй като са се ползували с много голямо влияние.
У малайците, които не познават помирение, убиецът, сигурен, че не ще избегне отмъщението от страна на роднини или приятели на убития, изпада в ярост, ранява и убива когото срещне.
Глава XVIII
Как законите на религията въздействуват върху гражданските закони
Първите гърци са живеели на малки племена, често разпръснати, занимавали са се с пиратство по море и насилия по суша, нямали са нито държавна уредба, нито закони. Подвизите на Херкулес и Тезей ни дават представа за състоянието на тоя раждащ се тогава народ. Какво би могла да направи религията освен това, което е направила, за да му внуши ужас от убийството? Тя постановила, че умрелият от насилствена смърт човек запазва гнева си срещу убиеца, причинява му смут и ужас и иска да му бъдат освободени местата, които е посещавал; не можело, без да се оскверниш или без да се лишиш от правото на свидетел, нито да се докоснеш до престъпника, нито да влезеш в разговор с него; градът е трябвало да се освободи от присъствието на убиеца, след което да се извърши жертвоприношението.
Глава XIX
За това, че не толкова истинността или неистинността на догмата, колкото използуването й от хората за добро или зло е полезно или вредно в гражданското общество
Най-истинските и най-свещените догми могат да имат много лоши последствия, ако не бъдат свързани с основните начала на обществото; и, обратно, най-неистинските догми могат да имат превъзходни последствия, ако се намират в съгласие с тия начала.
Религията на Конфуций отрича безсмъртието на душата; последователите на Зенон също не вярват в него. Е и какво? Тия две учения извеждат от лоши принципи заключения, които са неверни, но които играят превъзходна роля в обществото.