Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
Образът се сви в бяла, въртяща се сфера, докато не свърши изписването на предавателните кодове.
— Ще отговорите ли? — попита компютърът на предавателя.
— Съобщението прието — отвърна Гладстоун. — Действайте.
Гладстоун излезе в кабинета си и завари Седептра Акаси да я чака. Привлекателното й лице беше смръщено от загриженост.
— Какво има?
— Военният съвет е готов да се събере отново — отвърна помощничката. — Сенатор Колчев чака да се срещне с вас по въпрос, за който твърди, че е спешен.
— Прати го да влезе. Кажи на Съвета, че ще дойда след пет минути. — Гладстоун седна зад старото бюро и устоя на порива да затвори очи. Беше много уморена. Но когато Колчев влезе, очите й бяха отворени. — Седни, Гейбриъл Фьодор.
Масивният лусианец се заразхожда назад-напред.
— Да седна, как ли пък не. Знаеш ли какво става, Мейна?
Тя леко се усмихна.
— Имаш предвид войната ли? Краят на живота, както го виждаме? Това ли?
Колчев удари с юмрук по дланта на другата си ръка.
— Не, нямам предвид това, по дяволите. Имам предвид политическия ти разгром. Следиш ли Всеобема?
— Когато мога.
— Тогава знаеш, че някои сенатори и въртящи се около Сената фигури мобилизират поддръжка за гласуването на вот на недоверие. Неизбежно е, Мейна. Въпрос е само на време.
— Зная това, Гейбриъл. Защо не седнеш? Имаме минута-две преди да трябва да се върнем във Военния салон. Колчев почти се стовари върху стола.
— Имам предвид, по дяволите, че дори жена ми се е заела да събира гласове срещу теб, Мейна. Гладстоун се усмихна по-широко.
— Судет никога не е била сред първите ми поддръжници, Гейбриъл. — Усмивката изчезна. — Не съм следила дебатите през последните двайсет минути. Колко време мислиш, че ми остава?
— Осем часа, а може и по-малко. Гладстоун кимна.
— Не ми трябва повече.
— Не ти трябва ли? За какво, по дяволите, говориш, да ти трябва? Кой друг мислиш, че ще е в състояние да бъде президент по време на войната?
— Ти — отвърна Гладстоун. — Няма съмнение, че ти ще бъдеш моят приемник. Колчев измърмори нещо.
— Навярно войната няма да продължи дълго — каза Гладстоун, сякаш размишляваше на глас.
— Какво? А, имаш предвид свръхоръжието на Техноцентъра. Да, Албедо е направил работен модел в някаква база на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ някъде си и иска Съветът да отдели време, за да го види. Чиста загуба на време, ако питаш мен.
Гладстоун почувства нещо като студена ръка, стиснала сърцето й.
— Жезълът на смъртта? Техноцентърът вече разполага с такъв?
— С повече от един, но само един е натоварен на фотонен кораб.
— Кой е наредил това, Гейбриъл?
— Морпурго даде заповед за подготовката. — Тежкият сенатор се наведе напред. — Защо, Мейна, какво има? Това нещо не може да се използва без разрешението на президента.
Гладстоун погледна стария си колега от Сената.
— Ние сме много далеч от Pax Hegemonica33, нали, Гейбриъл?
Лусианецът отново изсумтя, но в резките му черти се долавяше болка.
— Само по наша вина. Предишното правителство послуша Техноцентъра и допусна Бреша да примами един от рояците. След като този конфликт отмина, ти послуша други елементи на Техноцентъра и вкара Хиперион в Мрежата.
— Мислиш, че пращането на флота, която да отбранява Хиперион, е предизвикало разширяването на войната? Колчев вдигна очи.
— Не, не, невъзможно. Онези кораби на прокудените са тръгнали още отпреди век, нали? Само да ги бяхме открили по-рано. Или да бяхме намерили начин да прекратим с преговори тази гадост.
Инфотермът на Гладстоун иззвъня.
— Време е да се връщаме — тихо каза тя. — Съветник Албедо навярно иска да ни покаже оръжието, което ще спечели войната.
41.
По-лесно е да се понеса в инфосферата, отколкото да лежа тук през безкрайната нощ, да слушам фонтана и да чакам следващия кръвоизлив. Тази слабост е по-лоша от омаломощаването — тя ме превръща в празен човек, само черупка без вътрешности. Спомням си, когато Фани се грижеше за мен по време на оздравяването ми в Уентуърт Плейс, гласа й и философските й размишления: „Има ли друг Живот? Дали ще се събудя и ще разбера, че всичко това е сън? Сигурно има, не може да сме създадени за такова страдание“.
33
По аналогия с Рах Котапа и т.н. — империя, в която е установен мир — Бел.пр.