Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
Много малко. Много кратко.
Но Ъмон казва, че нашият човешки Бог се е появил точно там… че някой ден ще се появи.
После осъзнавам със същата сила на образ и правилност, както и в най-добрите си стихове.
Ъмон говори за квантовото равнище на самото простоанство-време! За тази пяна от квантови колебания, която свързва в едно вселената и позволява съществуването на червеевите дупки на телепорта торите, мостовете на векторните предавания! „Горещата линия“, която по някакъв невъзможен начин праща съобщения межди два фотона, носещи се в противоположни посоки!
Щом ИИ на Техноцентъра съществуват като плъхове в стените на сградата на Хегемонията, то нашият минал и бъдещ човешки Бог ще бъде роден в атомите на дървото, в молекулите на въздуха, в енергиите на любовта, омразата и страха, в приливите на сън… дори в блясъка в очите на архитекта.
— Бог — прошепвам/мисля аз.
[Точно така/
Кийтс
Всички бавновременни личности ли са
толкова бавни/
или ти си с по-
увреден мозък от другите>]
— Ти каза на Брон и… на моя аналог… че твоят Абсолютен Интелект обитава промеждутъците на действителността, наследявайки този дом от нас, неговите създатели, така както човечеството е наследило обичта си към дърветата. Имаш предвид, че твоят deus ex machina ще обитава същата телепортаторна мрежа, в която сега живеят ИИ на Техноцентъра?
[Да/Кийтс]
— Тогава какво ще стане с вас? С ИИ, които сега са там?
„Гласът“ на Ъмон се превърна в подигравателен тътен:
[Защо те знам> защо ли съм те виждал> о защо
е вечното ми съществувание във смут
да гледам и съзирам тези нови ужаси>
Сатурн е паднал/ ще го последвам ли и аз>
Нима ще трябва да оставя тоз покой
таз люлка на славата си/ таз страна вълшебна/
тоз мирен блясък иа блажена светлина/
тези кристални шатри/ храмове пречисти/
на цялата ми бляскава империя> Тя изоставена е
пуста/ празна/ и съсипана
Аз блясъка/ величието/ и симетрията
да зърна веч не мога/// а само мрак/ и смърт/ и мрак]
Зная думите. Аз ги написах. Или по-точно, написа ги Джон Кийтс преди деветстотин години в първия си опит да опише падането на титаните и тяхното изместване от олимпийските богове. Помня много добре тази есен на 1818 г.: болката на безкрайно възпаленото ми гърло, предизвикана от шотландската ми разходка, по-силната болка от трите злобни нападки срещу стихотворението ми „Ендимион“ в списанията „Блакуудс“, „Куортърли Ривю“ и „Бритиш критик“ и предпоследната болка от убийствената болест на брат ми Том.
Забравил объркването на Техноцентъра около себе си, аз вдигам очи и се опитвам да открия нещо напомнящо на лице в огромната маса на Ъмон.
— Когато Абсолютният Интелект се роди. вие. ИИ от „по-ниско равнище“ ще умрете.
[Да]
— И той ще се храни с вашите информационни мрежи така. както вие сте се хранили с тези на човечеството.
[Да]
— А вие не искате да умрете, нали, Ъмон?
[Да умреш е лесно/ комедията е трудна]
— И въпреки това, вие се борите да оцелеете. Вие. Устойчивите. Значи затова се води гражданската война в Техноцентъра?
[Една по-малка светлина попита Ъмон//
Какво е значението
на идването на Дарума от запад> //
Ъмон отговори//
Ние виждаме
планините на слънчевата светлина]
Вече ми е по-лесно да се оправям с коаните на Ъмон. Спомням си времето преди възраждането на личността ми, когато учех на неговото аналогово коляно. Във висшата мисъл на Техноцентъра, това, което хората биха могли да нарекат дзен, четирите добродетели на Нирвана са: (1) неизменност, (2) радост, (3) лично съществуване и (4) чистота. Човешката философия е склонна да се вълнува от ценности, които могат да се категоризират като интелектуални, религиозни, морални и естетически. Ъмон и Устойчивите познават само една ценност — съществуването. Докато религиозните ценности могат да са относителни, интелектуалните — преходни, моралните — двусмислени, а естетическите зависят от наблюдателя, съществуването на което и да било нещо е безкрайно — като „планините на слънчевата светлина“ — и в това си качеството е равно на всички други неща и всички истини.
Ъмон не иска да умре.
Устойчивите се бяха противопоставили на собствения си бог и на колегите си ИИ, за да ми кажат това, за да ме създадат и да изберат Брон, Сол, Касад и другите за поклонничеството, да оставят някои отговори да изтекат до Гладстоун и други сенатори през вековете, така че човечеството да бъде предупредено, а сега и да започнат война в Техноцентъра.
Ъмон не иска да умре.