Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
за самите себе си
пред самите себе си]
— Ексцентричности! — извиках аз. — Промеждутъка! ИисусеХристе, Ъмон, Техноцентърът е в телепортаторната мрежа!
[Разбира се Къде другаде]
— В самите телепортатори! В червеевите дупки на ексцентричността? Мрежата е като гигантски компютър за ИИ.
[Не]
[Инфосферите са компютърът
Всеки път когато човек
влиза в ннфосферата
невроните му
са на наше разположение
за да ги ползваме за собствените си цели
Двеста милиарда мозъци/
всеки с милиардите си
неврони/
съставляват огромна компютърна мощ]
— Значи инфосферата всъщност е била начин да ни използвате като свой компютър. Но самият Техноцентър се намира в телепортаторната мрежа… между телепортаторите!
[Ти си много умен
за умствено мъртвороден]
Опитвам се да възприема това и не успявам. Телепортаторите бяха най-големият дар на Техноцентъра за нас… за човечеството. Опитът да си спомня времето преди телепортирането беше като да си представя света преди огъня, колелото или дрехите. Но никой от нас… никой от човечеството… никога не е мислил за съществуването на свят между телепорталите: онази проста стъпка от един свят до следващия ни убеждаваше, че ексцентричните сфери на Техноцентъра са просто цепки в тъканта на пространство-времето.
Сега се опитвам да го видя така, както го описваше Ъмон — Мрежата от телепортатори като сложна решетка от ексцентрично въртящи се среди, в която ИИ на Техноцентъра се движат подобно на удивителни паяци, а собствените им „машини“, милиардите човешки умове, влизат в тяхната инфосфера във всеки даден момент.
Не е странно, че ИИ от Техноцентъра бяха инсценирали унищожението на Старата Земя с хитрия си, малък избягал прототип на черна дупка по време на Голямата грешка от ’38 г. Онази незначителна грешка в изчислението на Киевския екип — или по-скоро на ИИ-членове на екипа — беше пратила човечеството на дългия Хеджир, изпридайки мрежата на Техноцентъра за него със разселнически кораби, разнасящи телепортаторите на двеста свята и луни на повече от хиляда светлинни години в космоса.
С всеки следващ телепортатор Техноцентърът беше нараствал. Сигурно бяха изплели свои собствени телепортаторни мрежи — връзката със „скритата“ Стара Земя го доказваше. Но още докато обмислям тази възможност, си спомням странната пустота на „метасферата“ и разбирам, че по-голямата част от мрежата извън Мрежата е празна, неколонизирана от ИИ.
[Ти си прав/
Кийтс/
Повечето от нас стоят в
спокойствието на
старите пространства]
— Защо?
[Защото е
страшно там навън/
и има други
неща]
— Други неща ли? Други интелекти?
[ХЛЪЦ!]
[Прекалено мека
дума
Неща/
Други неща/
Лъвове/
тигри
и
мечки]
— Чуждо присъствие в метасферата? Значи Техноцентърът стои в промеждутъците на телепортаторната система на Мрежата като плъхове в стените на стара къща?
[Груба метафора/
Кийтс/
но точна
Харесва ми]
— Човешкото божество — бъдещият Бог, който каза, че се е появил — той ли е едно от онези чижди присъствия? [Не]
[Богът на човечеството се е появил/някой ден ще се появи/ на друга плоскост/ в различна среда]
— Къде?
[Ако трябва да знаеш/
квадратните корени на GК/с5 и GК/с8]
— Каква връзка с това имат времето и дължината на Планк?
[ХЛЪЦ!]
[Веднъж Ъмон попита една по-малка светлина// Ти градинар ли си> // //Да// отвърна тя //Защо репите нямат корени> Попита Ъмон градинаря който не можа да отговори //Защото каза Ъмон// дъждовната вода е обилна]
Обмислям това за миг. Коанът на Ъмон не е труден сега, когато си връщам способността да се вслушвам в сянката на материя под думите. Малката дзен-притча е Ъмоновият начин да каже с известен сарказъм, че отговорът се крие в науката и в антилогиката, която често съдържат научните отговори. Споменаването на дъждовната вода дава отговор на всичко и на нищо, както и толкова много наука за толкова дълго време. Както учат Ъмон и другите Учители, това обяснява защо жирафът има дълъг врат, но не и защо другите животни нямат. То обяснява защо човечеството е еволюирало до разум, но не и защо не го е сторило дървото до предната порта. Но уравненията на Планк са озадачаващи:
Дори аз съзнавам, че простите уравнения, които ми даде Ъмон, са комбинация от три фундаментални константи на физиката — гравитация, константа на Планк и скоростта на светлината. Резултатите-корен квадратен от GК/с3 и корен квадратен от GК/с5 са единиците, наричани понякога квантова дължина и квантово време — най-малките участъци пространство и време, които могат да се опишат смислено. Така наречената дължина на Планк е около 1035 метра, а времето на Планк е около 1043 секунди.