Падането на Хиперион

Минути по-късно тя смътно осъзна, че е минала покрай Обелиска и е на покритата с останки пътека до Кристалния монолит. Сол и Сфинкса вече бяха изчезнали зад нея и сред кошмара от прах и вятър блещукаше само бледозелената светлина на Нефритената гробница.

Брон спря и леко се олюля, когато вихърът и приливи те на времето я задърпаха. До двореца на Шрайка остава ше повече от половин километър надолу по долината. Въпреки че на излизане от мегасферата неочаквано бе разбрала за връзката между дървото и гробницата, какво би могла да направи, когато стигнеше там? А и какво изобщо бе сторил за нея проклетият поет, освен да я ругае и да я влудява? Защо трябваше да умира за него?

Вятърът виеше в долината, но над този шум на Брон й се струваше, че чува по-остри, по-човешки викове. Погледна към скалите на север, но прахът скриваше всичко.

Брон Ламиа се наведе напред, вдигна високо яката на якето си и продължи да върви под напорите на вятъра.

Преди Мейна Гладстоун да излезе от векторната кабина, прозвуча входен сигнал и тя се отпусна обратно на мястото си, втренчи извънредно напрегнато в холорезер воара. Корабът на консула беше потвърдил съобщението, но не бе последвало излъчване. Навярно беше променил решението си.

Не. Носещите се в правоъгълната призма пред нея колони данни показваха, че съобщението произхожда от системата на Mare Infinitum. Обаждаше се адмирал Уилям Аджънта Лий, като използваше частния код, който му беше дала.

ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос се бяха разгневили, когато Гладстоун бе настояла за производството на флотския командир и го беше назначила за „правителствена свръзка“ в нападателната мисия, първоначално опреде лена за Хеброн. След клането на Небесна врата и Божия горичка, ударната сила беше прехвърлена в системата на Mare Infinitum: редица от седемдесет и четири кораба, като главните бяха пазени от фотонни кораби и предно постови отбранителни щитове, а на цялата Спецчаст беше наредено да удари напредващите бойни кораби на рояка колкото е възможно по-бързо, за да стигне и разбие ядро то на рояка.

Лий беше агент и свръзка на президента. Макар че новият ранг и заповедите му позволяваха да участва при вземането на решения, четирима командири от ВЪОРЪЖКЕНИ СИЛИ: космос там имаха по-висок чин от неговия.

Това беше добре. Гладстоун го чакаше да се появи и да докладва.

Резервоарът се замъгли и решителният глас на Уилям Аджънта Лий изпълни пространството.

— Г. президент, докладвам, както наредихте. Спецчаст 181.2 успешно се прехвърли в система 3996.12.22…

Гладстоун премига от изненада, преди да си спомни, че това беше официалният код на G-звездната система, в която се намираше Mare Infinitum. Човек рядко се замисля за географията извън самия свят на Мрежата.

— …Щурмовите кораби на рояка остават на сто и двайсет минути от смъртоносния радиус на планетата-цел — казваше Лий. Гладстоун знаеше, че смъртоносният радиус е най-общо разстояние от 0.13 АЕ, на което стандартните корабни оръжия ставаха ефективни, въпреки защитата на фоновите полета. Mare Infinitum нямаше защитни полета. Новият адмирал продължаваше: — Срещата с предните елементи се очаква в 1732:26 по стандарта на Мрежата, приблизително след двайсет и пет минути. Спецчастта е конфигурирана за максимално проникване във врага. Два скокови кораба ще позволят вкарването на нов личен състав или оръжия, докато телепортаторите са блокирани по време на битката. Крайцерът, на който нося знамето си — КХ „Градина Одисея“ — ще изпълни специалната ви заповед при първа възможност. Уилям Лий, край на съобщението.