Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
Касад едва не спря да стреля в шока си от този звук. Писъкът на Шрайка отекна като рев на дракон, смесен с взрива на ядрена ракета. Той разклати зъбите на полковника, проехтя в скалните стени и накара праха във въздуха да падне обратно на земята. Касад превключи на високоскоростна твърда стрелба и изстреля десет хиляди микроиглички в лицето на създанието.
Шрайка се премести — с години, според шеметното усещане за пренасяне в костите и мозъка на Касад — и вече не бяха в долината, а на борда на вятърната гемия и се носеха по Тревното море. Времето се възобнови, Шрайка скочи напред и с металните си ръце, от които капеше стопено стъкло, сграбчи щурмовата пушка на Касад. Полковникът не пусна оръжието и двамата се заклатушкаха в тромав танц. Шрайка завъртя допълнителния си чифт ръце и крака, покрит със стоманени шипове, Касад отскачаше, бягаше и същевременно отчаяно стискаше пушката си.
Бяха в някакво малко помещение. Монита присъстваше като сянка в ъгъла, а някаква друга фигура, висок, покрит с качулка мъж, се придвижи с ултрабавна скорост, за да избегне внезапното размазано петно от ръце и шипове в тясното пространство. Въпреки филтрите на пластокостюма, Касад видя синьо-виолетовото енергийно поле на ерг, което пулсираше и нарастваше, а после се отдръпна от време-насилието на органичните антиентропни полета на Шрайка.
Шрайка замахна и разсече пластокостюма на Касад, за да намери плътта и мускулите. Кръв опръска стените. Полковникът натисна дулото на пушката си в устата на създанието и стреля. Облак от две хиляди високоскоростни иглички отблъсна назад главата на Шрайка, сякаш закачена на пружина и захвърли тялото на нещото към отсрещната стена. Но докато то падаше, шиповете на крака му уцелиха Касад в бедрото и пратиха издигаща се спирала от кръв към прозорците и стените на кабината на вятърната гемия.
Шрайка се премести.
Стиснал зъби, усещащ как костюмът автоматично прави компрес и зашива раните, Касад погледна към Монита, кимна веднъж и последва нещото през времето и пространството.
Сол Уайнтрауб и Брон Лампа гледаха зад тях, когато ужасяващият циклон от топлина и светлина като че ли се завихри и умря там. Сол заслони младата жена с тялото си, когато около тях пръсна стопено стъкло, което съскаше и цвъртеше при допира със студената земя. После звукът изчезна, прашната буря замъгли клокочещия басейн, където бе станала битката, и вятърът обви пелерината на Сол около двама им.
— Какво беше това? — задъхано попита Брон. Сол поклати глава и й помогна да се изправи на крака под ревящия вятър.
— Гробниците се отварят! — извика Сол. — Някаква експлозия, може би.
Брон залитна, възстанови равновесие и докосна ръката на Сол.
— Рахил? — надвика тя бурята.
Сол стисна юмруци. Брадата му вече беше опечена с пясък.
— Шрайка… я взе… не мога да вляза в Сфинкса. Чакам!
Брон кимна й погледна към Сфинкса, видим само като блестящо очертание в яростната вихрушка от пясък.
— Добре ли си? — извика Сол.
— Какво?
— Добре… ли си?
Брон разсеяно кимна и докосна главата си. Невралният шунт го нямаше. Не само противното приспособление на Шрайка, а и шунтът, който Джони й бе поставил хирургически, когато се криеха в Помийния кошер толкова много, много отдавна. Без изчезналите завинаги шунт и Шрьонова уредба, нямаше начин да влезе във връзка с Джони. Брон помнеше как Ъмон унищожи личността на Джони, как го размаза и погълна с не по-голямо усилие, отколкото щеше да приложи тя, за да смачка буболечка.
— Добре съм — отговори Брон, но краката й се подкосиха и Сол трябваше да я задържи да не падне.
Той викаше нещо. Брон опита да се съсредоточи, опита да се фокусира върху тук и сега. След мегасферата, реалността изглеждаше тясна и ограничена.
— …не можем да разговаряме тук — викаше Сол. — …обратно при Сфинкса.
Брон поклати глава. Тя посочи към скалите от северната страна на долината, където между движещите се облаци прах се виждаше огромното дърво на Шрайка.
— Поетът… Силенъс… е там. Видях го!
— Не можем да направим нищо! — извика Сол, заслонил и двама им с пелерината си. Яркочервеният пясък тракаше при допира си до фибропластмасата като иглометен изстрел върху броня.
— Може и да успеем — извика Брон и почувства топлината му, когато се подслони в ръцете му. За миг си пред стави, че може да се свие до него като Рахил и да спи, да спи. — Видях… връзки… когато излизах от мегасферата! — надвика тя рева на бурята. — Тръненото дърво е свързано с двореца на Шрайка по някакъв начин! Ако успеем да се доберем дотам, може да намерим начин да освободим Силенъс… Сол поклати глава.