Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Колко тъжно — съчувствено промълви Гарланд.
— Не чак толкова, всъщност — предпазливо каза Шимейн. — Разбирате ли, аз много обичам съпруга си.
— Но трябва да сте обичала и негова светлост — вметна Габриел.
— Да, но може би не толкова дълбоко, колкото си мислех тогава — призна нерешително Шимейн, като вдигна поглед към хубавите тъмни очи, които я наблюдаваха настойчиво. — Морис и аз бяхме по-скоро опиянени един от друг. Той е толкова красив… — Тя замълча за момент, защото искаше да бъде искрена, но и да не наранява повече чувствата му. — Вероятно съм била замаяна и… поласкана от вниманието му.
Габриел погледна първо нея, после Морис, и чудесно разбра какво има предвид Шимейн. Двамата биха били прекрасна двойка. Но, от друга страна, не смяташе, че Гейдж Торнтън е по-малко подходящ за съпруг на домакинята им. Честно казано, самата Габриел за нищо на света не би могла да определи кой от двамата мъже е по-красив. Но сега по-важно бе друго, и тъй като сестра и никога нямаше да се осмели да попита маркиза за настоящото му положение, оставаше да го стори тя.
— А вие не ухажвате ли някоя друга девойка в Англия?
Гарланд зяпна, ужасена от дързостта на сестра си, и побърза да се намеси:
— Няма нужда да отговаряте на този въпрос, ваша светлост. Сестра ми навярно е забравила добрите си обноски у дома.
Думите на Габриел обаче съвсем не бяха засегнали Морис. Дълго време бе жадувал за Шимейн и сега, когато я беше загубил, единственото, което можеше да стори, за да облекчи огромната болка, стягаща сърцето му, бе да намери друга, също толкова прекрасна жена. В интерес на истината, хиляди пъти би предпочел да отведе Шимейн веднага оттук и да направи така, че тя да не съжалява никога за дните, прекарани в това място. Гарланд беше хубава млада жена. Харесваха му нейната скромност и плахост, но все още не можеше да каже дали от познанството им ще се получи нещо повече, а и не искаше да й обръща внимание, преди да се е уверил, че между Шимейн и Гейдж наистина всичко е наред.
— Предполагам, Габриел, че след като Шимейн е омъжена за Торнтън, ще трябва в скоро време да започна да си търся друга.
Усмивката, с която младата жена посрещна отговора му, бе може би една от най-лукавите усмивки, които бе виждал през живота си. Боеше се дори да си помисли какво ще последва.
— Навярно бихте приел да погостувате у дома, когато се върнем от Ню Йорк — предложи тя. — Опитвам се да намеря подходящ съпруг за сестра ми, за да може общата ни стая да остане само за мен…
— Габриел! — възкликна възмутено Гарланд. — Как смееш да намекваш, че маркизът би могъл да проявява някакъв интерес към мен?! Та ние току-що се запознахме!
Сестра й продължи така, сякаш Гарланд въобще не бе проговаряла:
— Разбирате ли, в момента двете делим една стая, а Гарланд е толкова педантична! Постоянно ме тормози, задето съм разхвърляла. Всъщност аз просто обичам нещата да са разположени удобно.
Морис разбра, че ако наистина реши сериозно да ухажва Гарланд, ще има вярна съюзница в лицето на Габриел.
— Ако ме уведомите кога се очаква да се завърнете от пътуването си, с удоволствие бих посетил вашето чудесно семейство.
— Божичко! — прошепна Гарланд, останала без дъх от смайване. Сетне нервно приглади с длан дантелената яка на роклята си. Искаше й се да имаше ветрило, за да охлади пламналото си лице. Маркизът бе олицетворение на мечтания съпруг, но и през ум не й беше минало, че той би могъл да я ухажва. Беше ужасно скандализирана от дързостта и нахалството на сестра си… и в същото време й бе признателна.
В този момент на верандата се появи Бес и започна да разстила покривка върху импровизираната маса, сглобена набързо от чираците.
— Дете мое, има ли достатъчно съдове за всички?
— Да, Бес. Идвам веднага да ти покажа къде са — отвърна Шимейн и се качи по стъпалата. Минавайки покрай бившия си годеник тя се спря и нежно постави ръка върху неговата. — Радвам се, че в крайна сметка може да има полза от дългото ти пътуване дотук, Морис. Надявам се някой ден да успееш да ми простиш, задето наруших обета си пред теб, като се омъжих за Гейдж.
— Все още ме боли, Шимейн — чистосърдечно призна той с приглушен шепот. — Не знам дали си ме обичала или не, но аз те обичах и исках да бъдеш моя жена. А и все още има нещо, което трябва да се изясни, преди да реша, че мога да те оставя на грижите на съпруга ти. Това, което ме интересува, е твоят живот, твоето благополучие… и, разбира се, твоето щастие.
— Аз съм щастлива, Морис, моля те да ми повярваш.
— Засега да, но аз се опасявам за бъдещето, Шимейн, и няма да се успокоя, докато не се уверя, че си в сигурни ръце. Ако Гейдж не е подходящ да ти бъде съпруг, то аз определено бих искал да бъда такъв.