Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Когато вселената се е родила, тя е притежавала съзнание, но по начин толкова невъобразим за нас, че ние не разполагаме с подходящи понятия, с които да разберем тази съзнателност — продължи той.
Накор се ухили.
— Като мравки, носещи храна в мравуняка си, докато на планината седи дракон. Мравките нямат понятие за дракона.
— Не е само това, но сравнението не е лошо — каза Калис.
— Това съзнание е нещо повече, отколкото всеки от нас — и всички заедно — можем да си въобразим. То е толкова огромно и толкова извън времето… — Калис замълча и добави: — Не мисля, че мога да кажа нещо повече за него. Когато Мидкемия се е оформила, е била дом на сили, на първични природни стихии. Макар и безмозъчни, те са били сили, които са градили и рушили.
— Ратхар и Митхар — каза Томас. — Слепите богове на Сътворението.
— Толкова подходящо име за тези сили, колкото всяко друго — съгласи се Накор.
Калис продължи:
— Тогава настъпило преподреждането на нещата. Породила се разумността и безумните същества станали целеустремени. Ние сме тези, които определяме боговете по начин, който изглежда смислен за нас, но те са нещо много повече от това. Редът на вселената е като скъпоценен камък с много стени и ние виждаме само една от тях, онази, която отразява съществуването на собствения ни свят.
— Значи е споделена с други светове? — попита Пъг.
— О, да — каза Калис. — С всички светове. Това е една от ключовите причини, поради която това, което правим тук, има дълбок отпечатък във всеки друг свят в космоса. То е първичната борба между онова, което означаваме с думата „добро“, и онова, което наричаме зло, и съществува във всяко кътче на сътворението.
Той огледа останалите в огромната пещера и рече:
— Бих могъл да говоря с часове, затова почакайте да извлека най-същественото, което мисля, че открих.
Помълча малко, след което продължи:
— Валхеру са били нещо много повече от просто първата раса, живяла на Мидкемия. Били са мост между безсмъртното и тленното. Били са първият експеримент, ако щете, на боговете.
— Експеримент? — учуди се Пъг. — Що за експеримент?
— Не знам — каза Калис. — Дори не мога да съм сигурен, че това, което казвам, е вярно. Просто чувствам, че е вярно.
— Вярно е — каза Накор.
Всички очи се извърнаха към дребния исаланец. Той се ухили.
— Просто изглежда логично.
— Кое изглежда логично? — попита Пъг.
— Питал ли се е някой освен мен защо мислим? — попита Накор.
Въпросът му дойде като гръм от ясно небе и всички се спогледаха слисани. Пъг се засмя.
— Не, напоследък не.
— Мислим, защото боговете са ни дарили със способността да схващаме — заяви Доминик.
Накор размаха пръст.
— Знаеш, че това е догма, и знаеш, че боговете са точно толкова творение на човечеството, колкото човечеството е творение на боговете.
— Какво искаш да кажеш? — обади се Пъг.
— Просто се чудех — каза Накор. — Мислех си за онази история, която ми разправи, когато ти и Томас отидохте да намерите Макрос и сте видели сътворяването на вселената.
— И? — попита Томас.
— Ами — почна Накор, — на мене ми се струва, че трябва да започнете отначало.
Пъг се втренчи в дребосъка и избухна в смях. След миг се смееха всички.
— Е — каза Накор, — хуморът е доказателство за интелигентност.
— Добре де, Накор — каза Миранда. — За какво говориш все пак?
— Че нещо е дало начало на всичко — каза той.
— Да — каза Доминик. — Имало е първичен тласък.
— Може ли да предположим, че е самосътворение? — попита Накор.
— Че Вселената просто един ден е решила да се събуди? — обади се Миранда.
Накор се замисли, после каза:
— Има нещо, което според мен никога не бива да забравяме: всичко, за което говорим, е ограничено от собствените ни възприятия, от нашата способност да разбираме, накратко — от самата ни природа.
— Вярно — съгласи се Пъг.
— Следователно, да кажем, че вселената един ден се е събудила, е може би едновременно най-подходящото и най-неточното определение — каза Накор.
— Подобен дебат е нещо обичайно за църковните събори — намеси се Доминик. — Упражненията по логика и вяра често се оказват безплодни.
— Но според мен тук ние разполагаме с нещо, с което са разполагали малцина от твоите братя, абате — каза Накор. — С очевидци на сътворението.
— Стига наистина да са видели точно това — каза Доминик.
— Аха — рече Накор и едва сдържа насмешката си. — Не можем да сме в сигурни в нищо, нали?