Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Да, знам, че за вас няма правила, обаче вие бяхте в ложата, за която билетите са по петдесет долара. Това е малко скъпичко за един свещеник, нали? От вас се очаква да помагате на бедните. Някак си не се връзва с тези скъпи коли и жената от Филаделфия, която ви гостува от време на време.
— За каква жена говорите? Какво намеквате?
— Нищо. Не намеквам нищо. Обаче, ако искате да започнете битка с мен или леля ми, подгответе се. Защото мога да уредя някоя сутрин да се събудите със седем голи, едрогърди проститутки, които ще ви връхлетят като рояк раздразнени пчели. Италианските вестници ще разнесат славата ви до Рим.
— Така ли?
— Да, така, отче. И ако не слезете от ролс-ройса, с който се возите, ще установите, че целият квартал ви е напуснал. — Бепи посочи към Алън. — Виждате ли този човек? Той е равин и си търси енория. Не ме карайте да му давам вашата. Откажете се от къщата на леля ми. Можете да започнете да връщате нотариалните актове, защото няма да получите дома й. Това е решение, което взех току-що. Няма да разрушите тези къщи само за да построите гараж за себе си и вашия изцяло женски персонал. Вие сте свещеник. Трябва да помагате на бедните, а не да минавате през тях като на парад с новите си коли и луксозните курви. Намерете друго място да си паркирате колата — не в кухнята на леля ми Джози, ясно ли е?
Около минута-две никой не каза нищо. После отец Бавиля се усмихна и наля кафе.
— Имаме още един проблем, за който бихме искали да си поговорим с вас, господин Менесиеро — каза монсиньор Макгий. — Миналата седмица нашите бижута… имам предвид бижутата, собственост на църквата, естествено — бяха откраднати. Стойността им е половин милион долара. Вие имате връз… Искам да кажа, че навярно знаете кой би могъл да ни помогне да си ги върнем.
Бепи огледа строго монсиньора.
— Венчалният пръстен на майка ми претопен ли е в тези бижута?
— Боя се, че да. — Докато отговаряше, монсиньорът преглътна тежко.
— Добре, дайте ми няколко дни. Ще разглася, че трябва да бъдат върнати. Не се притеснявайте, ще се уреди. Дайте ми няколко дни.
Стиснаха си ръцете и отец Бавиля изпроводи Бепи и Алън до вратата, като през цялото време се усмихваше. Изглежда, бе доволен от вечерта.
— Хубаво го нахока, синко — прошепна той на Бепи. — Трябваше да чуе това.
— Виждаш ли? — намеси се Алън и се ухили срещу Бепи. — Винаги си бил майстор в четенето на конско.
— Ей, отче, как така нямаш кола? — попита Бепи, сменяйки темата.
— Приятно ми е да се возя в автобуса с леля ти Джози. Помагам й да пренесе пазарските си чанти.
Бепи го потупа по гърба.
— Ето затова целият квартал те уважава, отче. Ей, догодина моите близнаци заминават за Рим. Този Макгий има ли някакви връзки там, или само бръщолеви?
Отец Бавиля се усмихна.
— Ти му намери бижутата и ще отвори за близнаците всички врати в Рим… А за теб, синко — може би дори портите на рая.
— Четкаш ме, отче. Представи си, аз да отида в рая! — изсмя се Бепи. — Свети Петър сигурно ще се зарадва да се запознае с мен лично. Още от малък му осигурявам работа. В добри отношения сме. Разбрахме се, отче. До няколко дни ще ви върнат бижутата.
— Как се забърка в тая каша? — попита Алън, докато пътуваха към къщи.
— Леля ми обича да разправя на хората, че съм й племенник.
— Майчице, много впечатляващо беше. Каква история разказа само!
— Монсиньорът е крадец в църковни одежди, повярвай ми. Дано, след като проверя тук-там, да не установя, че самият той е откраднал бижутата и ги е дал на оная жена от Филаделфия — каза с лукава усмивка Бепи.
— Тази клюка за нея вярна ли е?
— Ами! Току-що я съчиних, за да го извадя от равновесие. Обаче видя ли му физиономията? Доста забавно реагира, нали?
— Да. И едва не получих целия квартал. Наистина ли си се почувствал толкова обиден от историята с даренията, когато си бил на осем години?
— Не. Това се е случило с брат ми Марио в Бостън. Аз само се поставих в главната роля. Майка ми никога не ми е давала монета от четвърт долар. Когато ходех на черква, ми даваха две монети по десет цента. Обаче прозвуча много убедително, нали?
— Убедително ли? Трябва да ти дадат „Оскар“ за това изпълнение. Направо ме разплака с тази история. Ами бижутата? Как ще ги намериш?
— Ще отида в клуба и ще си поговоря с хората. Ще им предам, че трябва да бъдат върнати в черквата, иначе…