Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Мога да я оправя — каза тя и почна да оглежда шубраците и треволяка наоколо. — Само да намеря правилните растения.
— Нямаме време — каза ѝ Френтис, захвърли старата превръзка и извади нова от дисагите.
— Дай на мен. — Давока взе бинта и го стегна около кръста му. — Не трябва да я оставяш така още дълго. Ще те убие.
„Убит от принцеса — помисли си той. — Подобаващ край.“
— Трябва да продължим — каза и се изправи.
Тръгнаха на запад покрай реката, встрани от брега под прикритието на дърветата. След известно време видяха баржа да се носи по течението с провиснали въжета и гребла, платното покриваше палубата, откъснато от такелажа. Нямаше и следа от екипаж.
— Това пък какво значи? — зачуди се на глас Арендил.
— Близо сме до Дома на ордена — каза Френтис. — Баржите рядко пътуват толкова нагоре по течението, освен да ни снабдяват с провизии.
След още една миля я видяха — колона черен дим над дърветата. Френтис хукна натам, без да се замисля. Давока извика след него, но той продължи да тича. Усещаше раната като нажежен въглен, всичко плуваше пред очите му. Спря със залитане при вида на първия труп — мъж със син плащ, облегнат на едно дърво, лицето му бяло като мрамор. „Млад е, сигурно тъкмо са го издигнали в брат.“ На крачка от дясната му ръка лежеше меч, острието му потъмняло от засъхнала кръв. Кръв имаше и по гърдите му, както и по земята под него.
— Какво е смъртта? — прошепна Френтис. — Смъртта е порта към Отвъдното и единение с Покойните. Тя е край и начало. Бойте се от нея и я приветствайте.
Изправи гръб, залитна, избърса потта от очите си и продължи напред. Откри още трупове, всичките на куритаи, поне една дузина сред дърветата, неколцина още шаваха въпреки раните си — тях Френтис довърши набързо. Стотина метра по-нататък намери още един брат, висок мъж с две сгрели в гърдите. Инструктор Сментил, немият градинар. „Винаги ми позволяваше да се измъкна безнаказано — помисли си Френтис, спомнил си набезите за ябълки в градината. — А ябълките бяха толкова сладки.“
Странна гледка привлече погледа му — още един мъртъв куритай, но вместо да лежи на земята, този висеше на десетина стъпки височина, нанизан на скършен клон, и кръвта му изтичаше в локва отдолу.
Заля го нова вълна от болка и втрисане. Краката му се подгъваха. Френтис откъсна очи от кървавата гледка и продължи нататък, но само след няколко крачки болката го събори на колене. „Не! — Опита се да пропълзи напред към следващите трупове в сини плащове. — Трябва да си ида у дома.“
— Братко? — Гласът беше тих, предпазлив и познат.
Френтис се претърколи по гръб. Дишаше тежко, слънцето грееше през листака и го заслепяваше… после нечия сянка падна отгоре му и го спаси от безмилостния блясък.
— Ако бях подозрителен по природа — каза инструктор Грейлин, — сигурно щях да се запитам защо се връщаш при нас точно в ден като днешния.
Сянката изчезна и след миг Френтис усети как го вдигат и понасят нанякъде.
Дойде на себе си по тъмно, нечии пръсти пипаха раната му.
— Не мърдай — каза Давока. — Ще паднат.
Той се отпусна. Лежеше върху нещо меко, мъх вероятно, над главата му имаше покрив от плат.
— Плащът на дебелия е почти като палатка — каза Давока, избърса ръце и се отпусна на пети. Френтис надигна глава да погледне към раната си и изръмжа от погнуса при вида на гърчещите се бели червейчета, които я покриваха.
— Горите са пълни с мъртви неща, които гният — каза Давока. — Белите червеи ядат само мъртва плът. Още ден и ще почистят раната. — Сложи ръка на челото му и кимна замислено. — Вече не е толкова горещо, браво.
— Къде… — Френтис се закашля и преглътна. — Къде сме?
— Навътре в гората — каза тя. — Тук дърветата са нагъсто.
— Дебелият? Само той ли е?
Тя кимна с безучастно изражение.
— Ще му кажа, че си буден.
Годините с нищо не бяха намалили обиколката на инструктор Грейлин, макар лицето му да изглеждаше изпито, а плътта да висеше от изпъкналите му скули под хлътналите очи.
— Аспектът? — попита Френтис без предисловия.
— Или е мъртъв, или заловен. Бурята се стовари отгоре ни изведнъж, братко, а и полкът бе заминал да гони сенки в Кумбраел… — каза инструкторът и разпери ръце.
— Кои видя да загиват?
— Инструктор Хоунлин и инструктор Хутрил паднаха при отбраната на стените, макар да се биха храбро. Видях инструктор Макрил и хрътката му да се хвърлят срещу батальона, който нахлуваше през портата, но по онова време аспектът вече бе наредил да се спасяваме и аз тичах към подземията. Там има един тунел, прокопан преди столетия за спешни случаи, води от подземията до гората. С инструктор Сментил и още неколцина братя минахме през тунела, но онези ни чакаха от другата страна.