Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Няколко секунди по-късно Тави отново чу този бръмчащ, дрънкащ звук, последван от писъци от моста под него. Тогава се раздаде страшен яростен рев и Насаг се промъкна през мъничкото отверстие с ужасяваща простота и ловкост, стиснал извит боен меч в ръка.
Канимският майстор на боя уби трима легионери преди още някой от тях да успее да реагира, тежкият му меч трошеше кости дори през стоманената броня и разсичаше незащитена плът с плашеща ефективност.
Той парира атаката на друг легионер, сграбчи края на щита му с една лапа и с просто, ловко движение отхвърли мъжа на двайсетина метра, като го изпрати в полет покрай моста право в реката.
Насаг отблъсна настрана още няколко легионери и с няколко бързи ритника счупи донесените на стената магически лампи, като потопи всичко наоколо в мрак. При все по-честите проблясъци на червени мълнии Тави видя как още повече каними следват Насаг, дългите им тънки тела сякаш се смаляваха, докато се промъкваха през отверстието.
Ветеранът до Тави се изправи и вдигна лъка си, насочвайки го към Насаг.
— Не! — извика Тави. — Не се изправяй!
Прозвуча бръмчащ звук и една стоманена стрела се вряза в долната част на гърба на легионера, пробивайки бронята така, че върхът й щръкна на инч от нагръдника му.
Мъжът се задъха и падна, след секунда закрещя от чист, безсилен ужас, когато от мрака се чу свирепото ръмжене на канимите. Легионерите се сражаваха с нападателите в кошмарен мрак, разкъсван от проблясъци на кървави мълнии. Хора и каними крещяха от ярост, предизвикателство, ужас и болка.
Тави лежеше замрял. Ако се надигне, то всеки стрелец, който изпрати някоя от онези смъртоносни стоманени стрели към него, ще го убие, но нападението на канимите започна толкова бързо и ужасно, че Тави вече беше отрязан от легионерите под него. Ако се спусне към моста, ще се окаже сам срещу канимите, без да има нищо друго освен собствения си меч.
Тави не си спомняше как е извадил меча си, но пръстите го боляха от силата, с която стискаше дръжката, докато отчаяно се опитваше да измисли изход от положението.
И тогава тъмният силует на облечен в черна броня каним, чиито очи отразяваха светкавиците от червена светкавица в здрача, започна да се изкачва по стъпалата към стената. Тави знаеше, че оставаха броени секунди, преди да го забележат.
Просто времето му изтичаше.
Глава 46
Тави нямаше нито къде да бяга, нито къде да се скрие, и ако не предприемеше нещо, просто щяха да го убият.
Ето защо, когато канимът се качи по стълбите, Тави изпусна ужасено-гневен вик и се хвърли към него с цялото си тяло, събирайки всяка капка сила и безразсъдство, което можеше да предизвика в себе си.
Блъсна силно канима в гърдите. Въпреки че той беше много по-голям, теглото на Тави в броня и импулсът му бяха повече от достатъчни, за да повалят изненадания каним, и те се плъзнаха по стълбите върху неговия гръб и тежко, с трясък паднаха върху каменната повърхност на моста.
Преди канимът да има време да се възстанови, Тави удари няколко пъти с шлема си по чувствителния нос на съществото и по лицето му, след което вдигна меча, като го държеше за дръжката с едната ръка и средата на острието с другата, след което с всички сили го заби в гърлото на канима.
Но или не беше засегнал нещо жизненоважно, или канимът беше просто твърде издръжлив, за да разбере кога трябва да умре. Той сграбчи Тави с една ръка и го отхвърли.
Тави се блъсна в ограждението от противоположната страна на моста, но бронята му пое основната сила на удара и той отново се изправи на крака едновременно с ранения каним, който беше оголил зъби и страховито ръмжеше.
— Капитане! — раздаде се възглас и огън разцъфтя в нощта, като бързо нарасна и обхвана камъка между Тави и ранения каним. В светлината му Тави едва имаше време да различи чертите на своя противник — сивокосият каним, който беше донесъл на Тави същия този меч, с който сега се сражаваше — и тогава рицарите Аери се спуснаха около него.
Те се приземиха твърдо, но преди още да докоснат земята, Насаг се извъртя и хвърли заострена стоманена пръчка като тези, които Тави беше оглеждал предния ден. Тя удари един от младите рицари в коляното със съкрушителна сила и го събори на земята.