Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Все пак, когато Исгримнур най-после каза, че да изоставят Тиамак няма да е по ейдонитски, Мириамел изпита облекчение. Тя не искаше да избяга, без поне да се опитат да спасят Тиамак, колкото и страховита да беше мисълта да влязат в онова гнездо. И, припомни си тя, беше се срещала с не по-малко лоши неща през последните месеци. Във всеки случай как би могла да живее в мир със себе си, ако предпочетеше безопасността и трябваше цял живот да си спомня стеснителния дребен учен, изоставен при тези потракващи чудовища?

Кадрах, който явно се страхуваше от гнездото повече от останалите, беше настоявал упорито да почакат до сутринта. Аргументите му изглеждаха състоятелни: нямаше смисъл да се предприема нещо толкова безразсъдно без план, и още по-безсмислено беше да се започва, когато скоро щеше да мръкне. И без това, беше казал Кадрах, щели да им трябват не само оръжия, но и факли, защото макар гнездото да имаше дупки, през които влизаше светлина, кой знае какви тъмни коридори минаваха в центъра му. С това се съгласиха.

Намериха шумоляща горичка от дебела зелена тръстика край брега на потока и спряха край нея. Мястото беше кално и мокро, но беше и на прилично разстояние от гнездото, което беше достатъчно преимущество. Исгримнур измъкна меча си Квалнир и насече голям сноп тръстика, после с Кадрах изсушиха стъблата над жаравата на лагерния огън. Някои от пръчките заостриха и направиха къси копия. На други разцепиха върха и завързаха с лиани камъни, за да направят нещо като боздугани. Исгримнур се оплакваше от липсата на хубава дървесина и връв, но Мириамел се възхищаваше на работата. Беше много по-успокояващо да влезеш в гнездото дори с такива примитивни оръжия, отколкото с голи ръце. Накрая пожертваха няколко от роклите, които Мириамел беше взела от Селска горичка — накъсаха ги на парцали и ги увиха около останалите тръстикови пръчки. Мириамел пречупи едно листо на дърво, което Тиамак беше нарекъл маслена палма по време на ботаническата си лекция преди няколко дни, после потопи един парцал в сока и го доближи до огъня. Гореше, макар и не като истинско масло за лампи. Миризмата при изгарянето му беше остра и отвратителна. Все пак сокът щеше да държи факлите запалени малко по-дълго, а тя имаше чувството, че ще им трябва всеки миг, който могат да спечелят. Събра наръч листа и втри сока им в парцалите за факли, докато ръцете й така се измазаха, че пръстите й залепнаха.