Виелица на сенките [bg]

— Тогава не знам…

— Аз знам! Кълна се в планинската кирка, Гарет, тук работата намирисва. Ще загазим! Кълна се в Яростта на дълбините, ще загазим!

— Сега пък ти започна да пророкуваш — ядоса се на гнома Кли-кли.

— Трябва да действаме, а не да вървим по пътя като стадо овце! Тук всеки стрелец ще ни свали, само ще броим стрелите! Еграсса, нека да отида напред! Ако има засада, може да успея да ви предупредя.

— Не — поклати глава след кратко обмисляне елфът. — Ще отидем аз и Змиорката. Вие продължавайте по пътя, ако нещо се случи, ще ви дадем знак. Гарет, вземи копието.

Елфът ми подаде кората и заедно с гаракеца се втурнаха напред. Ние ги изчакахме да се скрият зад поредния хълм и едва след това продължихме по пътя. В продължение на половин час нищо не се случи, а после се раздаде изсвирване.

Сърцето ми мигновено падна в петите, но Фенерджията разсея страха ми:

— Това е Змиорката, подканя ни да вървим по-бързо. Попаднали са на нещо интересно.

— Интересно не означава опасно, нали?

— Ако имаше нещо опасно, щеше да подсвирне по съвсем друг начин, Гарет. Но все пак се постарай да стоиш зад гърба ми.

— Ще се постарая и обещавам да не изпъквам. И Кли-кли ще държа да не се пречка — каквото и да казват, аз притежавам някои много добри качества и най-важното от тях е благоразумието.

Пътят се изкачваше по поредния нисък хълм и ние побързахме напред. На върха се появи Змиорката и ни махна с ръка. Когато стигнахме горе, видяхме какво беше привлякло вниманието на нашите разузнавачи — отпред лежеше Мойциг.

— И кой ми говореше, че Първите не са стигнали до тук? — възкликна Халас.

Въпросът му остана без отговор. От хълма се откриваше прекрасна гледка към реката, огромното неравно поле, тук-там обрасло с рядка гора, и градът, намиращ се на около четвърт левга от нас. Отдясно, между полето, града и реката, се извисяваха масивните сиви стени на малък замък. Доколкото знаех, от другата страна на Мойциг имаше още два замъка. Идеята на строителите е била градът да остане в средата на триъгълника, образуван от трите замъка. Съвсем удачно отбранително решение — преди да тръгнеш да щурмуваш градските стени, трябва да се справиш със замъците, в противен случай съществува съвсем реална опасност да бъдеш атакуван по фланговете или в тила от воините в замъците, точно когато си най-зает да разбиваш градските порти. Но и щурмуването на един от бастионите може да се окаже нож с две остриета. Докато се занимаваш с единия замък, ще дойде помощ от другия, а и от града няма да пропуснат възможност да те захапят. Така че Мойциг беше наистина костелив орех и да го превземеш с щурм беше практически невъзможно, освен ако не започнеш едновременна атака над трите замъка и града, а това става възможно само с много голяма армия. Поне десет хиляди. Ако всички орки се бяха насочили към стените на Мойциг, а не да се разделят на три отделни армии, щяха да имат шанс, а така… така това очевидно е загубена кауза, за което говореше и полето.