Виелица на сенките [bg]

— Аха! — Кли-кли направо излъчваше вълни от цинизъм. — И веднага ще ти продадат! И парадна юзда със седло в добавка! Понякога трябва и да мислиш! Във всички околни села няма да намериш и една свястна кобила! Всички животни армията ги е прибрала, а ако не, то селяните няма да си дадат орните коне.

— Значи ще се наложи Гарет да ги открадне — невъзмутимо парира Мумр.

— Не съм конекрадец — подскочих аз и бързо добавих: — Освен това може да го приемат за мародерство и да ни обесят на най-близкото дърво.

— Ще трябва да отидем — думите на Фенерджията за дезертьорите изобщо не смутиха елфа. — Сега информацията е много по-важна от конете. Заслужава си да чуем какво знаят тук, преди да тръгнем към Авендум. Първите може да са обсадили цялата местност, а този отряд да е просто авангардът им.

С тези думи Еграсса започна да се спуска по хълма. Останалите го последвахме. Кли-кли за всеки случай се вкопчи в ръкава ми, но този път не се опитах да се освободя от упоритите й пръсти. Нека си върви.

— На какво са разчитали? — попитах аз. — Хиляда да превземат толкова укрепен град е просто невъзможно.

— Защо да е невъзможно? — чу ме Змиорката. — Напълно е възможно. Доколкото си спомням военната история и историята на Пролетната война, вече е имало такъв случай. В онази война деветстотин Първи светкавично превзели Майдинг, хващайки го неподготвен, като разгромили тройно превъзхождащите ги сили на хората, а след това удържали града до пристигането на основната им армия. Вероятно тези тук са решили да повторят подвига на своите предци.

— И в крайна сметка са си счупили зъбите! — безмилостно отсече Халас. — Такова нещо трябва да се обмисли! Хиляда да се опитат да разбият отбраната! Дори и джуджета щяха да се досетят, че хората ще чуят за придвижването на орките по източния бряг на Иселина и ще успеят да се подготвят! Ама че са глупави тези орки! Само доралисците са по-тъпи от тях!

— Първите не са глупави, Халас — в гласа на Еграсса се прокрадна горчивина и… болка? — Просто са били млади, а на младостта е присъща самонадеяността.

— Не разбирам.

— Еграсса има по-добро зрение от твоето — разясни му Кли-кли. — Изчакай да стигнем до мястото, където се е състояла битката, и ще разбереш всичко.

— А може ли да заобиколим това място?

— Какво става, Гарет? — намръщи се Фенерджията. — Откога започна да се страхуваш от мъртвите?

„Откакто бях в Храд Спайн!“ — отговорих мислено, но благоразумно замълчах. Просто не разбирах защо трябва да минаваме направо и да крачим през труповете, когато има съвсем свободно пространство, стига леко да свием наляво.

Еграсса изглежда разсъждаваше като мен, защото свърна от пътя и когато се приближихме до бойното поле, повечето от убитите останаха вдясно от нас, но и това, което видяхме, беше напълно достатъчно.