Републиката на крадците [bg]

Локи не изпускаше от поглед тълпата, докато отегчените стражи претърсваха него и Джийн. Съгледвачите на Сабета най-вероятно работеха по двама в екип, като единият наблюдаваше, а другият беше според очакванията зает с някаква банална дейност. След като преброи петима възможни двойки съгледвачи, Локи разтърси глава. Какъв беше смисълът?

Почувства обаче, че се случва нещо друго. Някаква трескава дейност на Площада, нещо, различно от всекидневните задачи. Твърде много часове беше прекарал в джебчийство сред тълпи като тази, за да не усети, че нещо не е наред.

Джийн също беше на нокти.

— За какво е цялото въодушевление? — попита той минаващата жена страж.

— Същините. Не сте ли чули? — Тя посочи към тълпата, образуваща се около очуканата статуя на благородничка от Теринския трон. — Глашатаят ей сега ще започне отново.

Локи видя, че млада жена, малко по-висока от четири стъпки, се е качила върху основата на статуята. Беше със синия плащ на Картейн, а под нея стоеше мъж, облечен в регалиите на вестоносеца Видалос, с жезъл и всичко останало.

— МОЛИМ ЗА ВНИМАНИЕ, граждани и приятели на Картейн — провикна се жената. Локи беше впечатлен. В нея трябваше да има въздух като за два бели дроба. — Чуйте вести за ФАКТИТЕ, предоставени и одобрени от КОНСЕЙЛА! Лъжите НЯМА да бъдат толерирани! Разпространителите на слухове ще бъдат ЗАТВОРЕНИ на Баржите ЗА ПОКАЯНИЕ! Венцесла Валгаша, Крал на Седемте същини, е МЪРТЪВ! ЗНАЕ СЕ, че е починал в град Винтила ПРЕДИ ШЕСТ ДНИ. Починал е ОТ ЕСТЕСТВЕНА СМЪРТ и не е оставил законен наследник! В момента се води война за отцепване! Кантон ЕМБЕРЛЕН, най-източната от Седемте същини, е пратил в изгнание управляващия го граф и се е обявил за СУВЕРЕННА РЕПУБЛИКА! Съветът на Картейн на този етап ОТКАЗВА да признае формално Емберлен и категорично съветва гражданите на Картейн да се ВЪЗДЪРЖАТ от пътуване на север, преди ситуацията да се нормализира!

— Хиляди адове! — каза Локи. — Сабета беше права! Същините най-накрая се разделиха. Богове, каква бъркотия само ще настане.

— Няма да можем да прилагаме измамата с остершалинската ракия повече — каза Джийн. — Не и за доста дълъг период от време.

— Ще изскочат други възможности — замислено рече Локи. — Ако има война, ще има и отчаяни хора, преместващи много ценни вещи. Но както и да е, трябва самите ние да тръгваме.

Насочиха уморените си коне по широка улица на запад, преминаха нестабилния и стенещ стъклен мост и замъгления от тамян Площад на боговете и стигнаха Вечерната тераса. Беше почти сюрреалистично отново да стъпват по чисти улици, да се разхождат сред тучни градини и искрящи фонтани, все едно, че Картейн беше по-скоро повтарящ се сън, а не реално място.

Мигновено предизвикаха интерес пред „Знакът на Черен ирис“. Поне двама, със сигурност реални, пазачи отправиха сигнали с ръце към тъмни фигури върху покривите. Бързоного дете изтича по алеята до щаба на Сабета. Локи поведе изнурените им коне към място за почивка встрани от пътя, най-често използвано за файтони, след което скочи на земята и изтупа облака прах от обувките си. Олюля се и почти падна, преди да успее да се овладее. Краката му бяха като от желе. Конят му, който съвсем не му харесваше, потръпна с уши и изщрака със зъби.