![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Утвърждаването на върховенството на правото като контролна институция по отношение на политическата власт в Китай все още до голяма степен предстои. Но прецедент за разширяването на върховенството на правото вече съществува и по – стриктното придържане към Конституцията на Китай е очевидният път към бъдещи реформи. Именно затова нападките от страна на настоящия лидер на Китай Си Дзинпин срещу принципите на конституционализма са изключително регресивни.
25. ПРЕОТКРИВАНЕ НА КИТАЙСКАТА ДЪРЖАВНОСТ
Защо Най – важното историческо наследство на Китай е компетентната и ефективна бюрокрация ► Организация на китайската еднопартийна държава ► Автономията на китайската бюрокрация и как е постигната ► Проблемът „лош император“ и защо Китай се нуждае от демократична отчетност
По време на Ранната династия Хан няколко века преди раждането на Иисус Христос в Китай вече съществува централизирано управление, притежаващо много от характеристиките, които Макс Вебер свързва със съвременната бюрокрация. Правителството има капацитета да изпълнява кадастрални проучвания и да регистрира огромното население на страната. То изгражда централизирана бюрокрация, която е грамотна, добре образована и организирана във функционална йерархия. Поставено е началото на системата за изпитване и назначаване на държавна служба, която предоставя възможност за възходяща социална мобилност на умни, но бедни млади мъже. Тази бюрокрация може да налага поземлени данъци на огромното селско население и да го набира на задължителна военна служба. Китайската държава утвърждава единни мерки и теглилки за насърчаване на търговията. Бюрокрацията полага усилия да е безпристрастна: централното правителство например постоянно мести служители в провинциите, за да не създават близки семейни връзки с местното население. Цивилните власти старателно контролират въоръжените сили, които са дислоцирани по държавните граници и не играят съществена роля в имперската политика. Китайската държава разполага с ресурсите и техническите познания да се ангажира с крупни обществени проекти като построяването на Великата китайска стена и на канализационна система[69] за насърчаване на търговията и отклоняване на вода към сухите райони. Държавата е достатъчно силна, за да си позволи да бъде крайно тиранична, когато пожелае, преселвайки големи групи хора и конфискувайки имуществото на своите елити.
Има много неща, с които държавата по време на династията Хан не се справя, но се очаква от модерните държави да успеят. Тя не гарантира всеобщо образование, здравеопазване и пенсии. Предоставянето на обществени стоки и услуги все още е недоразвито и често не достига дълбоко във вътрешността на селските региони. Много крупни проекти като Великия канал и Великата китайска стена се изграждат в продължение на векове. Системата за изпитване и назначаване на държавна служба ту функционира, ту блокира и не е утвърдена стабилно до началото на династия Мин през XIV в. Освен това преждевременно изградената модерна система на Китай не оцелява. През III в. централизираната държава се разпада и не е възстановена в продължение на триста години. След възстановяването ѝ по време на династиите Су и Тан е доминирана не от меритократичен елит, а от аристократични семейства, които успяват да завземат държавната власт. Тогава, както и сега, корупцията сред държавните служители е огромен проблем. Циклите на политическо развитие и политически упадък периодично се повтарят през следващите години чак до началото на XX в.
Би могло да се твърди, че държавността, възникнала след началото на реформите през 1978 г., наподобява по – скоро класическата китайска държавност, отколкото предхождащата я маоистка държава или съветската държава, която китайците се опитват да копират. Съвременен Китай е ангажиран с възстановяването на многовековни исторически традиции, независимо дали участниците в този процес са наясно с това, което вършат.
Този аргумент изглежда донякъде абсурден. Днешните китайски държавни служители не участват в сложните ритуали на императорския двор на династията Цин и не си сплитат плитки. Не изучават конфуцианските класически произведения, а комбинация от марксистко – ленинистки трактати, учебници по инженерство и литература за управление по западен модел. Манталитетът на партийните кадри от ерата на Мао и на бюрократите в съветски стил все още е очевиден в поведението на партийните и държавните служители. Много от институционалните структури, създадени през този период, като работните групи (дануей) и системата за регистрация на населението (хукоу) все още съществуват. Но ако успеем да се запознаем със същностните характеристики на съвременното китайското управление, ще установим, че приемствеността с далечното минало е поразителна.