За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XIV
Как се отнася силата на религията към силата на гражданските закони
Тъй като религията и гражданските закони трябва преди всичко да се стремят да направят хората добри граждани, ясно е, че ако едното се отклони от тази цел, другото трябва да се устреми към нея с по-голяма сила; колкото по-малко обуздаваща сила има религията, толкова гражданските закони трябва да бъдат по-силно обуздаващи.
Така в Япония, където господствуващата религия почти не съдържа догми и не обещава нито рай, нито ад, законите, за да изпълнят тази празнота, се отличават с голяма строгост и се изпълняват изключително точно.
Когато религията установява догмата за неизбежността на човешките постъпки, законите трябва да бъдат по-строги и общественото управление по-бдително, за да може хората, които без това лесно се поддават на природните си влечения, да се ръководят от тях. Друг е въпросът, когато религията установява догмата на свободата.
Душевната леност е породила мохамеданската догма за предопределението, а догмата за предопределението поражда от своя страна душевна леност. Казват, така е наредено от бога, нищо не може да се направи. В такъв случай хората, приспани от религията, трябва да се събудят.
Когато религията осъжда това, което гражданските закони трябва да допуснат, има опасност гражданските закони да допуснат от своя страна нещо, което религията е длъжна да осъди. Едното показва нарушение на хармонията и правилността на идеите, което се разпостранява върху другото.
Така например татарите на Чингис хан, за които е било грях и дори углавно престъпление да сложиш нож в огъня, да се подпираш на камшик и да биеш кон с юздата, да счупиш една кост с друга, не са смятали за грях да измениш на дадената дума, да задигнеш имуществото на друг, да оскърбиш или убиеш човек. С една дума, законите, които карат човека да вижда необходимостта в това, което е безразлично, имат неудобството, че ни карат да виждаме безразличното в това, което е необходимо.
Жителите на Формоза вярват в някакъв ад; но този ад бил за наказание на ония, които отказвали да ходят голи през определен сезон, носели платнени дрехи вместо коприна, ловели стриди и действували, без да се вслушват в пеенето на птиците; заедно с това те не смятат за грях пиянството и разврата с жени; те даже вярват, че разпуснатостта на техните деца е приятна на боговете.
Когато религията признае за праведен умрелия по случайни причини, тя губи без полза най-силната от човешките подбуди. Индусите вярват, че водите на Ганг имат освещаващо действие; че хората, които умират по нейните брегове, са избавени от наказания в отвъдния свят и водят съществуване, пълно с наслади; затова от най-далечни места донасят урни с пепелта на мъртви, за да я хвърлят в Ганг. Какво значение има, че човек живее добродетелно или не — неговият прах ще бъде хвърлен в Ганг.
Представата за мястото на посмъртното възнаграждение необходимо води до представата за мястото на посмъртното наказание; когато хората се надяват на едното, без да се страхуват от другото, гражданските закони губят сила. Тези, които са сигурни, че ще получат награди в отвъдния свят, се измъчват от властта на законодателя; тяхното презрение към смъртта е прекалено голямо. Как може да бъде обуздан чрез законите човек, който е сигурен, че най-голямото от наказанията, което ще му се даде, ще свърши с моменталното настъпване на щастие за него.
Глава XV
Как понякога гражданските закони коригират измамните религии
Уважението към древността, простодушието или суеверието са довеждали понякога до тайнства и обреди, накърняващи чувството за срам; и примерите за това не са редки. Аристотел казва, че в такъв случай законът разрешава вместо жените и децата бащите на семействата да извършват тия тайнства в храмовете. Чудесен граждански закон, който предпазва нравите от въздействието на религията!