Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
С дълбока въздишка Ерик се обърна към един капитан от гвардията и каза:
— Заведи ме при Грейлок. Аз съм капитан фон Даркмоор.
Капитанът отдаде чест, обърна се кръгом и го поведе в дома на неговите предци.
24.
Даркмоор
Калис се взираше в лазурната гема.
Беше толкова погълнат от нея, че почти не забеляза появата на четири фигури в огромната зала на Оракула.
После погледна новопристигналите и видя баща си, в неговите бляскави доспехи от бяло и злато, застанал до Накор, Шо Пи и облечен в расо монах на Ишап.
— Татко — рече Калис и прегърна Томас. После се здрависа с Накор.
— А това е Доминик — каза Накор. — Той е абатът на Сарт. Реших, че ще е полезно да го взема с нас.
Калис кимна.
— Какво гледаше, когато дойдохме? — попита Томас.
— Виждам разни неща, татко — отвърна Калис.
— Трябва да поговорим — каза Томас, погледна другите и добави: — Но първо трябва да изразя почитта си.
Отиде до огромния, кротко полегнал дракон, спря до гигантската глава, докосна я нежно и промълви:
— Добра среща, стара приятелко. — После се обърна към най-старшия от нейните спътници и попита: — Тя добре ли е?
Старецът кимна.
— Тя сънува и в сънищата си преживява хиляди животи, споделя ги с душата, която ще се всели в това велико тяло след нея. — Махна към едно младо момче, което дойде и застана пред Томас. — Както правя аз с моя следовник.
Томас кимна.
— Най-древна от расите, пренесохме ви от една участ в друга.
— Има риск — каза старецът, — но има и цел. Това поне знаем.
Томас кимна и се върна при Калис и другите.
Доминик гледаше с ококорени очи.
— Никога не бих повярвал!
Накор се засмя.
— Каквото и да видя, никога не си въобразявам, че съм видял всичко. Вселената предлага безкрайни изненади.
— Как успяхте да дойдете всички заедно? — попита Калис.
— Дълга история — отвърна Накор, извади едно цуранско транспортно кълбо и каза: — Малко останаха от тези. Трябваше да взема повече.
Калис се усмихна.
— За съжаление, разломът към Келеуан е на Звезден пристан, а последния път, когато го видях, беше здраво в ръцете на Кеш.
— Не чак толкова здраво — ухили се Накор.
— Какво искаш да кажеш?
Накор сви рамене.
— Пъг ме помоли да измисля нещо и аз го направих.
— Какво? — попита Томас.
— Ще ти кажа, след като преживеем това изпитание и съдбата на Звезден пристан отново има значение.
— Калис, какво имаше предвид с това, че виждаш разни неща в гемата? — попита Томас.
Калис го погледна изненадано.
— Ти не ги ли виждаш?
Томас насочи вниманието си към Камъка на живота — артефакт, който познаваше по-добре от всяко друго живо същество на Мидкемия. Остави ума си да се отпусне и се вгледа в хладната зеленикава повърхност. След малко забеляза пулсираща светлина, смътна и недоловима, и отрони:
— Не виждам образи.
— Странно — каза Калис. — За мен те бяха съвсем ясни още в първите няколко мига.
— И какво виждаш? — попита Накор.
— Не знам дали мога да го обясня с думи. Но мисля, че виждам истинската история на света.
Накор седна на пода.
— О, това е много интересно. Моля те, кажи ми какво мислиш, че виждаш.
Калис също седна и се отпусна, сякаш за да събере мислите си.
Изведнъж се появиха Пъг и Миранда.
Томас поздрави радушно стария си приятел и Миранда и им махна също да седнат.
— Какво става? — попита Пъг.
— Калис се кани да ни разкаже какво вижда в Камъка на живота — каза Томас.
Калис погледна Миранда и Пъг и за миг задържа погледа си върху магьосника. После се усмихна.
— Радвам се, че отново ви виждам заедно.
Миранда отвърна на усмивката му и каза:
— И ние.
— Трябва да говоря за Камъка на живота — рече Калис.
Накор се обърна към Шо Пи и размаха пръст.
— Запомни всяка дума, ако искаш да продължиш да си мой ученик.
— Да, учителю.
Калис заговори:
— Камъкът на живота е Мидкемия, в най-чистата й форма, отражение на целия живот, който е бил, който е сега или ще бъде, от зората до края на времето.
Всички мълчаха. Калис обмисляше думите си.
— В началото не е имало нищо, а после се е появила вселената. Пъг и моят баща са свидетели на това сътворение, както съм чувал. — Той се усмихна на баща си. — Няколко пъти.