Фурията на курсора

Поне получи няколко часа почивка за хората. Каквото и да струваше. С изключение на тези, които вече умряха, разбира се. Сега те имаха цялото време на света да почиват.

Той се отпусна за малко, наблюдавайки половината град, който беше принуден да подпали. Чудеше се колко ли къщи и магазини току-що бе унищожил. Колко ли поколения натрупани с труд богатства и знания беше принесъл в жертва. Колко ли незаменими семейни реликви и артефакти беше изгорил до основи.

Не беше сигурен кога точно заспа, но нещо студено докосна лицето му и го събуди. Той отметна глава нагоре и се намръщи, когато установи, че вратът му се е схванал след съня върху влажните тухли на бойницата, а мускулите му се бяха вдървили.

Потри врата си с ръка, опитвайки да се разсъни, и чу лек шум. След това още един. Студена вода го удари по бузата.

Дъждовни капки.

Тави погледна зловещите облаци и още повече капки започнаха да падат от тях, отначало леко, но все по-бързо се превърнаха в порой, буря, която облаците изливаха в толкова плътна струя, че Тави трябваше да плюе на всеки няколко вдишвания. Сърцето му трепна в паника и той бързо се изправи на крака.

— На оръжие! — изрева той. — Всички кохорти да заемат позиции!

Пелена дъжд покри горящия град и започна да задушава пламъка. Облаци пара и дим се издигнаха и заедно с дъжда напълно скриха врага от погледа.

За пореден път роговете на канимите зазвучаха.

През пороя се дочуха викове, приглушени от дъжда. Ботуши тропаха по камък. Тави стисна зъби и удари с юмрук по стената.

Ветераните по стената се движеха уверено, стягаха каишките на щитовете си и приготвяха лъковете, които щяха да са много по-малко ефективни поради дъжда. Когато пожарът утихна, фигурите на мъжете на стената започнаха да изглеждат мрачно.

— Светлина! — извика Тави надолу към хората на моста под тях. — Докарайте някакво осветление тук, бързо!

Един от легионерите на стената изкрещя и Тави се обърна, за да види силуети в черна броня, почти невидими в околния мрак, да се носят напред с невероятна скорост.

Тави се обърна, за да заповяда повече хора да бъдат изпратени до импровизираната „порта“ в стената, обикновена арка, чиято ширина едва стигаше за двама души да се разминат и която беше много тясна за каними.

Обръщайки се, той се сблъска с ветеран, който бързаше към мястото си с лък в ръце, при което и двамата се подхлъзнаха върху мократа стена.

В противен случай щяха да умрат заедно с другите.

Докато легионерите заемаха бойните си постове, се чу бръмчащ звук, последван от серия миниатюрни гърмежи. Капки кръв пръснаха от ветерана на три фута от Тави и мъжът падна без звук.

Надолу по стената същото се случи и с другите. Нещо удари през щита и уби ветерана зад него. Един от стрелците потрепна, после се срина. Главата на другия толкова рязко се отметна назад, че Тави отчетливо чу звука на чупещ се врат.

Трупът падна до него, главата му беше изкривена на една страна, застиналите му очи бяха отворени. Оперена метална стрела с дебелина два пръста стърчеше от шлема. Пред очите на Тави тънка струя кръв потече от невиждащото око на легионера, но почти веднага избледня и бе отмита от дъжда.