![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Мелиин гореше.
Воинът Кер, един от най-добрите разузнавачи в Сивото братство, когото познаваха като Фесис, спря. "Май времето на криене изтече."
Пипнешком измъкна от торбата си дребен предмет - парче кехлибар в бронзов обков. В средата на вкаменената смола бе навеки замръзнал с извита опашка черен скорпион. На пръв поглед дреболийката бе евтино украшение, ала фесис знаеше колко пот и кръв бе пролял баща му, за да се сдобие с нея - там, на Задпределния запад, в страните, където слънцето никога не залязва.
Този предмет бе способен в един миг да препрати притежателя си, където му се заповяда, в кое да е познато или непознато място на света, при това без риск Фесис да се озове вътре в някоя скала или да се натресе на дърво. Друга работа бе, че силите на талисмана бързо се изтощаваха, а зареждането му със сила би могло да се осъществи само в Долината или там, където е бил изработен.
Фесис стисна кехлибара в юмрук. Обърна лице към вече почти угасналото зеленикаво сияние на залеза и в бавен речитатив поде словата на заклинанието. Произнасяше звуците на древен език, роден в толкова отдалечена във времето епоха, че в сравнение с нея бе младо самото слънце. Смисълът на тези изречения бе отдавна загубен и забравен. Бащата на Фесис отделяше дълги часове в опити за разшифроване на загадъчните думи. Беше му станало едва ли не хоби. Безуспешно.
Сричките звучаха като екот на старинни медни камбани.
Светът наоколо внезапно стана болезнено, пронизително отчетлив. Блиокна лунна светлина, ала толкова рязка и силна, че всяка песъчинка под нозете бе различима, все едно бе под луна. Различни предмети и обекти, независимо от отдалечеността си, придобиха необяснима самостоятелност, изглежда, без да се засенчват един друг. Пространството между тях пък изчезваше, лакомо поглъщано от изскочилата от нейде Тъмнина.
Всичко замръзна на границата на светлината и мрака, Фесис бе заобиколен от призраци-дървета, краката му тъпчеха сивия труп на главния път, покрит със саван от прах... а после в самата дълбина на обкръжаващата младежа тъмнина се роди нещо, някакво движение...
Фесис не издържа, трепна. Нищо подобно не се описваше в дневниците на баща му.
Мракът се разкъса, дръпна се настрани като театрална завеса.
И право в лицето на младежа се облещиха алени разярени зъркели.
- Кой... - стъписано и сподавено възкликна Сивият войн, когато познат глас кресна побеснял:
- Ти! Червей, как посмя?!
Бе гласът на нощния гостенин, който оставяше следи от гигантски кози копита. Младежът премига.
"Значи така си изглеждал всъщност, Мрачен гостенино..."
Наметалото на великана се развя от стремително посегналата напред ноктеста лапа, която нямаше нищо общо с човешката плът.
Фесис със свръхусилие издържа натиска на безумен страх, някак не позволи да рухнат бентовете на съсредоточеното съзнание, което би скъсало обтегнатата до предела си нишка на заклинанието. Да помръдне в този миг ръка или крак означаваше да остане бе ръка или крак. Не можеше даже да говори. Всичко възможно вече бе казано.
Ноктите се протягаха ли, протягаха към него...
Ала и заклинанието не бездействаше. Лапата на пришълеца с кози крака някак все не успяваше да достигне плячката си -макар Сивият воин да не бе направил нито една крачка, изобщо не беше помръднал, разстоянието помежду им се увеличаваше, изпреварваше порива на великана. Самото пространство се разширяваше пред козокракия, който не можеше да превъзмогне мощта на древното заклинание. Сивата, бледо сияеща мъгла се свиваше в стегнат непрозрачен пашкул. Изчезнаха дърветата, изчезна пътят, сви се в точка великанът - само черната, обрасла с полуразложена козина, подобна на стар лишей, лапа неподвижно застина в безсилна заплаха, устремила напред кинжалните си нокти. Пашкулът почна да се развива...
През изтъняващата сивота нахлу трепкащо зарево на пожарища.
Фесис бе в Мелиин.
А пред нозете му се търкаляше кошмарна костелива лапа, изтръгната от ставата с късчета живо месо.
Ахата отвори очи, удивена, че още е жива. Въздействието на заклинанието, което беше използвал върховният маг на Арк, се оказа повече от неприятно.
Тялото й болнаво тръпнеше, всяка фибра отчаяно протестираше даже против мисълта, че е необходимо нанякъде да се върви.
Девойката лежеше по гръб и виждаше черно небе, в което клокочеха като вряща чорба, шупваха насреща й тежки облаци. Въздухът бе подгизнал от отвратителна, метално-кисела смрад, от която на Ахата мигом й прилоша.