![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Какво?
— Откакто се помня, ти си моята фикс идея. Никога не съм тичал подир друго момиче, дори не съм ходил в компанията на близнаците да… да видя „Позлатените лилии“. Мечтая за теб и само за теб, защото ти наистина си… червена. Не маскирането…
— Какво?
— Нещо лошо ли казах?
— Видял си един път цвета на червената ми коса — каза тя и измъкна ръцете си от неговите. — Само веднъж, когато си бил едва ли не бебе, и не можеш да го преживееш. Нима това трябва да ме ласкае?
— Почакай, моля те…
— Такава, каквато съм сега? Боядисвам си косата кестенява от десет години! ТАКАВА съм всъщност! Богове, само колко съм глупава… Аз не съм ти фикс идея, ти просто искаш да чукаш червенокосо момиче точно както го иска всеки похотлив перверзник отсам Джерем!
— Нищо подобно! Искам да кажа, че…
— А знаеш ли защо цял живот бягам от ловците на роби? Знаеш ли защо Окови ми повери носенето на отровна кама, докато на Кало и Галдо едва разреши да използват сирашки торбички с обелки от люти чушки, събрани в някоя алхимична работилница? Да си чувал приказките за червенокосите каморки, на които не са им откъснали листенцата?
— Чакай, чакай, честна дума, не съм…
— Как мога да съм чак толкова глупава! — Сабета го блъсна назад и празната му чаша се счупи, защото той седна отгоре ѝ. Заболя го. — Трябваше да се сетя. Трябваше. Възхищаваш ми се? Уважаваш ме? Как не. Не мога да повярвам, че бях готова да… Аз просто… Махай се! По дяволите, махай се!
— Почакай, моля те! — Локи се опита да избърше мъглата, от която изведнъж му залютя на очите. Не съм искал…
— Какво искаш, е съвсем ясно. Махай се!
Тя го замери с празната си чаша, не го улучи, но ускори бързото му бягство по тясното стълбище към втория етаж. Докато тромаво се опитваше да се изправи на крака, две силни ръце го сграбчиха изотзад и го повдигнаха.
— Джийн — промърмори той. — Благодаря ти, но аз…
Същите ръце го хванаха, завъртяха го и го притиснаха към стената на стълбището. Локи се оказа лице в лице с новия патрон на трупа „Монкрейн-Булидаци“.
— Лорд Булидаци! Генаро! — изломоти Локи.
Добре сложеният еспаранец задържа Локи на място с едната си желязна ръка, а с другата бръкна под прашните си дрехи. Оттам измъкна дълго трийсет сантиметра стоманено острие, което блестеше на светлината на отворената балконска врата — нож, изкован по-скоро за решаване на спорове, отколкото за изложбени зали. След миг острието бе опряно в лявата буза на Локи.
— Братовчеде! — изфуча лордът. — Реших да облека прости дрехи и да дойда, за да проверя какво става с инвестицията ми. Идиотите в бара казаха, че може да си тук. Водихте умопомрачителен разговор, братовчеде, но останах с чувството, че има някои неща, които всъщност не си ми казал. — Ножът потъна по-дълбоко в кожата на Локи и той простена. — Имам предвид всичко — рече Булидаци. — Защо за начало не ми кажеш всичко?
Трета книга
Съдбоносна честност