![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Освен имуществените права и договорите друга важна област с множество от правила е свързана със срока на пълномощията, оттеглянето и процедурите за назначаване и повишаване на ръководни кадри. Една от най – големите слабости на авторитарните управления в други части на света е нежеланието на лидерите да се оттеглят след приличен период от време, както и липсата на институционализирана система за вземане на решения относно приемствеността. Вече коментирах продължителността на мандатите на много от президентите в Субсахарска Африка, както авторитарни, така и демократични. Една от причините за Арабската пролет е фактът, че Зин ал Абидин Бен Али в Тунис, Хосни Мубарак в Египет и Муамар Кадафи в Либия държат властта в продължение съответно на двайсет и три, трийсет и четирийсет и една години. Ако някой от тях беше създал регламентирана система за приемственост и се беше оттеглил след осем – или десетгодишен мандат, би оставил много по – положително наследство на страната си и вероятно нямаше да бъде пометен от вихъра на революцията.
Един от факторите, който допринася за стабилността и легитимността на авторитарното управление в Китай, е фактът, че Китайската комунистическа партия е утвърдила такива правила. Китайската конституция уточнява, че максималният срок на мандата на високопоставени лидери е десет години и след оттеглянето на Дън Сяопин вече изминаха два десетгодишни цикъла на смяна на лидерите на 16 – ия и 18 – ия конгрес на партията през 2002 и 2012 г. Има и други, по – неформални правила, че кандидат за Постоянния комитет на Политбюро на Комунистическата партия не може да е навършил шейсет и седем години. Има и задължителни правила за пенсиониране за по – ниските етажи на партията. Макар политиката за приемствеността на най – висшестоящите ръководни постове да е съвършено неясна, съществува поне институционализиран процес за смяна на лидерския пост.
Тези правила са пряк резултат от натрупания опит през периодите на Големия скок напред и Културната революция на Мао. Както в Съветския съюз по времето на Сталин, именно най – високопоставените партийни членове страдат от неконтролируемата лична диктатура на харизматичния лидер. Ето защо предназначението на много от утвърдените правила е възпрепятстването на възхода на друг такъв лидер. Едно от предположенията за отстраняването на лидера на партията в Чунцин „Бо Шилай“ през 2012 г. е, че изгражда именно такава харизматична политическа основа чрез популистки послания и носталгия по епохата на Мао в усилията си да стане член на Постоянния комитет на Политбюро.
Случаят с „Бо Шилай“ илюстрира както силните, така и слабите страни на базирания на правила процес на вземане на решения в съвременната китайска система. От една страна, има както формални, така и неформални правила по отношение на приемствеността, повишенията и допустимото политическо поведение на амбициозни политически лидери. От друга страна, тези правила не налагат истински конституционни ограничения върху политическата власт. Те отразяват консенсуса в полза на колективното лидерство сред настоящия елит на комунистическата партия и най – вече сред преживелите Културната революция. Но самите правила могат да бъдат променяни от същото това ръководство по негово усмотрение.
В либералните латиноамерикански демокрации мнозина демократично избрани президенти са се опитвали да останат на власт след изтичането на посочения в конституцията мандат. Някои като Карлос Менем в Аржентина и Рафаел Кореа в Еквадор успяват да внесат поправки в конституциите на своите страни. Но тъй като правилата са само един от компонентите в една по – всеобхватна система на върховенство на правото, подобни усилия често струват много от политическа гледна точка и не винаги са успешни. Например Менем прави опити, но не успява да се домогне не само до втори, но и до трети президентски мандат. Алваро Урибе в Колумбия успява да внесе поправка за втори мандат, но независимият конституционен съд предотвратява опита му да получи трети мандат. Независимо от действащите нови правила за смяната на лидерството в Китай подобен формален контрол върху държавната власт предстои да бъде утвърден.