Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
От политическа гледна точка управлението в Латинска Америка също има специфични характеристики. Както вече отбелязах, през последните години регионът се характеризира с относително добро спазване на демократичните принципи. Но през 60–те и 70–те години на XX в. след кубинската революция всички големи държави са под управлението на военни диктатури. Макар демокрацията да има корени още от времето на първите режими след обявяването на независимостта в първите години на XIX в., нито един от латиноамериканските режими няма продължително демократично управление. Диктатурите в региона също се характеризират със специфични особености. Като изключим единствено Куба на Фидел Кастро, нито един диктаторски режим в Латинска Америка не успява за създаде достатъчно силна държава, за да може да бъде наречена тоталитарна. Нито една не прилага достатъчно силни принудителни мерки, които да станат причина за социална революция, която да доведе до отнемане на имуществото и доходите на заможните елити. Авторитарните режими в региона (за щастие) така и не успяват да осъществят нещо подобно на колективизацията в Русия или Китай по време на комунистическите режими или масовите убийства по време на Културната революция на Мао. Това се отнася и за „избирателни авторитарни" режими като този във Венецуела на Уго Чавес, който не е в състояние да контролира престъпността и корумпираността дори на самия режим. Тежестта на държавната власт се стоварва върху не–елитите, както по време на ужасната гражданска война през 80–те години на XX в., която правителството на Гватемала води срещу партизанското движение, подкрепяно от коренното население. Заможните елити са се научили да живеят под управлението на недемократични правителства и да се предпазват от държавната власт, а често и да се възползват от корумпираността на институциите.
Ако нещо от това ви звучи познато, то е, защото напомня модела на управление на Стария режим във Франция. В Латинска Америка тези съвпадения са свързани с много сходния патримониален режим на Испания в началото на новото време. Също като Франция изградената след 1492 г. абсолютистка испанска държава е нестабилна. Испанската монархия е постоянно разорена вследствие на безкрайните войни. Тя се опитва да покрие бюджетния дефицит чрез заеми, но бързо загубва доверието на кредиторите и в края на краищата прибягва до същите хитрости, които използва френската монархия като многократно разсрочване на дълговете, обезценяване на парите и продажба на длъжности срещу подкуп като средство за набиране на капитал. Тази привидно могъща държава разпродава все по–големи дялове от своя публичен сектор, включително голяма част от военната си сила, на частни предприемачи в стремежа си за парична наличност. Резултатът е същата система на вътрешно финансиране, благодарение на която частни лица успяват да получат права на облаги от държавата. Корупцията е повсеместна, тъй като продажбата на длъжности напълно подкопава разликата между публичния и частния сектор.
Същевременно съпротивата срещу абсолютизма в Испания е слаба поради същите фактори, които Токвил изтъква по повод на Франция. Аристокрацията, дребното дворянство и третото съсловие не са обединени в противопоставянето си срещу кралската власт, а са вътрешно разединени заради възможностите, които държавата предлага за придобиване на облаги. Испанските кортеси, които (както френските суверенни съдилища и английския парламент) трябва да одобряват нови данъци през Средновековието, престават да функционират като сериозен контролиращ орган на държавната власт. Интересът към домогването до административни длъжности и различията в ранга възпрепятстват колективни действия от страна на испанското общество.
Тъкмо тази политическа система е утвърдена в Новия свят във вицекралствата Нова Испания (Мексико) и Перу. При това се утвърждава в една социална система, която е много по–неравноправна от тази в Европа. Както самата Испания след Реконкистата, Новият свят възниква чрез военни завоевания, но за разлика от предишните мавритански територии той е обитаван от многобройни коренни населения. Откриването на значителни залежи на сребро в Потоси (Боливия) и Сакатекас (Мексико) през 40–те години на XVI в. довежда до изграждането на огромна миннодобивна империя, в която европейските владетели се издържат от минните ренти, а работят поробените туземни черноработници. Летописците разказват, че испанците, които отплавали за Новия свят, не отивали да работят там, а да са господари: „индианците ги издържат с труда на своите ръце и със своята пот". Затова моралната икономика на Испанска Америка от самото начало се различава от тази на собствениците на ферми, които се заселват в северните колонии на Нова Англия. Колониалното управление в Латинска Америка е структурирано по модела на политическите институции на южните Съединени щати, където робството на чернокожите е общоприето.