Произход на политическия ред [bg]

Патримониализацията на испанската държава започва през 60–те години на XVI в. и достига своя апогей при управлението на Филип IV (1621–1665). Както във Франция, причина за това са непрестанните войни, които води Испания, и вечните бюджетни дефицити. Испания фалира за първи път през 1557 г., когато кралят изпраща своя приятел и придворен Рюи Гомес да продаде колкото е възможно повече общински служби. За разлика от Франция предлаганите за продажба срещу подкуп постове в Испания първоначално са тези в градовете и регионите. Тази практика е посрещната с всеобщо неодобрение, тъй като става ясно, че продаваните постове не осигуряват задоволителна възвръщаемост, а стимулират единствено откровена корупция. Но недостигът на пари принуждава държавата да продава. Според приблизителна преценка до 1650 г. правителството създава тридесет хиляди държавни длъжности, или два пъти повече на глава от населението, отколкото във Франция през същия период. Освен това в около 30% от територията на Кастилия е възстановена феодалната юрисдикция не по политически съображения, а поради нуждата от пари. Управлението на малки и големи градове, както и правото да се събират данъци и да се правораздава се разпродават на частни лица. Испанското държавно строителство тръгва назад, а централната власт губи контрол над голяма част от своята територия в резултат на фискалното прахосничество.

Патримониализмът засяга и военното строителство. Испания води битки за освобождаване от маврите в продължение на много векове и когато короните на Кастилия и Арагон се обединяват, армията е реформирана в пехотни части, известни като терции, въоръжени с копия, а по–късно и с аркебузи. Именно обучени да се сражават с такова въоръжение испански войници завладяват коренните империи в Новия свят под предводителството на Кортес и Писаро. Те служат също така в много други части на империята и най–вече в Северна Италия, от където стигат до Ниските земи по т.нар. Испански път. Кастилски войници участват в отбраната на Виена срещу османците през 1533 г., а испански моряци участват в битката за Тунис през 1535 г., в неуспешния опит за завладяване на Алжир през 1538 г. и в голямата морска битка при Лепанто през 1571 г. Но през XVII в. сформирането на армия или военноморски флот се осъществява предимно от частни лица с техни собствени средства или от крайбрежни градове, които използват собствени галери и кораби. Логистичната инфраструктура, която снабдява с провизии тези въоръжени сили, се контролира от генуезки финансисти, поради което от средата на 1600 г. испанската монархия има слаб контрол над собствените си въоръжени сили.