Произход на политическия ред [bg]

Вторият опит за реформа е през 70–те години на XVIII в., когато министър на финансите е физиократът[161] Ан Робер Жак Тюрго. Тюрго не се интересува от политически реформи, а е силно повлиян от либералните икономически идеи и се надява да усъвършенства френската икономика. В този смисъл той е предшественик на неолибералните технократични министри на финансите, добили известност в много развиващи се страни в края на 80–те и през 90–те години на XX в. Тюрго премахва контрола върху износа на жито и сложните пазарни регулации, които стабилизират цената на хляба. Той създава декрети за премахване на търговските гилдии и превръща ангарията в данък върху собствениците на земя. Всичко това би могло да се разглежда като модернизиращи, рационални и в известен смисъл необходими икономически реформи. Но те са посрещнати с яростна съпротива не само от страна на бедните градски жители заради покачването на цената на хляба, но и на гилдиите и други, чиито интереси са засегнати, които живеят от отпусканите от държавата ренти. Тюрго е освободен от длъжност и вторият опит за реформа приключва.

Политическата система на Стария режим е неспособна да се реформира. Държавната власт е изградена чрез овластяване на широка коалиция от рентоориентирани елити и утвърждаването им в традицията и правото. Техните имуществени права върху публичните служби са ирационални, неефективни, а в много случаи и несправедливо придобити. Една модерна Франция не би могли да бъде изградена, докато платените длъжностни служби не бъдат заменени от неперсонална бюрокрация въз основа на заслуги. Но режимът не може да атакува тези права фронтално, без да лиши от легитимност цялата правна система, върху която почива собствената му власт. Върховенството на правото, важен компонент на една модерна политическа система, получава ранно развитие във Франция много преди възникването на отговорни политически институции и капитализма. В резултат на това то защитава не една модерна политическа система и либералната пазарна икономика, а по–скоро традиционните социални привилегии и неефективна държавно ориентирана икономическа система. Дори когато тези на върха на йерархията осъзнават интелектуално банкрута на старата система и необходимостта от фундаментални промени, те не разполагат с властта да нарушат равновесието, утвърдено от рентоориентираната коалиция. Необходима е много по–могъща сила, гневът на групи извън елита и извън системата, за да го унищожат по революционен път.