Произход на политическия ред [bg]

Тези тридесет и шестима души твърдят, че говорят от името на цялата област, но в действителност са представители на олигархичните клики, които управляват най–важните региони в Испания.

Традиционните правомощия на кортесите също са ограничени. Те нямат правомощия над законодателството, което е прерогатив на краля. В „Nueva Recopilacion“, сборник със закони, издаден от Филип II през 1567 г., е казано, че „никакви данъци, вноски или други плащания не могат да бъдат налагани в цялото царство, без до бъдат свикани кортесите и без разрешението на procuradores". Но това се отнася само за нови, извънредни данъци; съществуващи данъци като „alcabala" (общ акцизен данък), „regalias" (митата), както и „quintos" (данъци за мини, върху солта и др. подобни) не подлежат на одобрение. Кралят обявява, че кортесите нямат право да не одобряват нови данъци, ако са справедливи, което има право да прецени единствено той.

Съотношението между властта на царя и кортесите не възниква изневиделица, а в резултат на политически борби. Общият акцизен данък е наложен от централната власт, срещу който градовете се противопоставят, тъй като предпочитат системата, известна като „encabezamiento", според която те отговарят за събирането и разпределянето на данъците. Тя е разрешена от Исабела и отменена през 1519 г. от Карл V, което довежда до избухването на народно въстание, известно като въстанието на кoмунеросите[165]. Карл включва в кортесите собствената си клиентела и въпреки съпротивата успява да наложи новата данъчна система; съпротивата се дължи до известна степен на факта, че е възприеман като чужд крал (роден е във Фландрия) и ще използва парите от данъците на Кастилия за чуждестранни войни, които не са в интерес на кастилците. Градското население в цяла Кастилия се разбунтува и сформира народни въоръжени сили с намерението да основе алтернативна избираема кортеса, издигайки кандидатурата на кралица Хуана за нов монарх. Карл е на косъм да изгуби контрол над кралството, ако комунеросите не тръгват срещу аристокрацията, която прехвърля подкрепата си към краля и Карл успява да си възвърне военното превъзходство.

Последиците от въстанието на комунеросите напомнят до известна степен тези от Фрондата във Франция, избухнала 130 години по–късно. Кралят утвърждава властта си над градовете чрез категорична военна победа. Идеята за избираема независима кортеса, която да защитава испанските свободи, е мъртва. Но кралят си дава сметка, че е необходимо да се справи с основните източници на недоволство и го осъществява чрез постепенно подкупване на потенциални противници. Той възстановява данъчната система, чието отменяне предизвиква бунтовете, и оставя нови данъци в ръцете на местните власти. В повечето случаи те са патримониални служители, които запазват процент от приходите, които събират от името на краля. Кортесата е свиквана и консултирана през следващите години, но тя никога не настоява за и не получава големи правомощия. Все пак нейните привилегии оказват влияние върху публичните финанси. Нейните представители не желаят да плащат имуществени данъци, поради което върху бедните се стоварват нови търговски данъци, които възпрепятстват икономическия растеж.