Произход на политическия ред [bg]

Твърдя, че от деня, когато нацията, уморена от дългото безредие, съпровождало пленничеството на крал Жан и умственото разстройство на Шарл VI, позволила на кралете да установят общ данък без подкрепата , а дворянството било достатъчно подло да позволи да бъде обложено третото съсловие, стига само то самото да бъде освободено; от този ден нататък било хвърлено семето на онова, от което покълнали почти всички пороци и почти всички слаби места, измъчвали бившия режим през остатъка на дните му и накрая довели до насилствената му кончина...

Освобождаването от данъци е най–омразната от всички привилегии и става още по–омразна, когато бремето на данъчното облагане постоянно расте през XVI и XVII в. От продажбата на държавни длъжности и освобождаването от данъци се привилегирова не само една широка социална класа, но и отделни семейства. Закупилите длъжности са готови да лишат от права своите съграждани, след като техните са гарантирани. В Англия данъчни привилегии ползват бедните; във Франция заможните.

Неравното облагане корумпира както аристокрацията, така и буржоазията. Първите губят реалните си властови права и за компенсация се вкопчват още по–здраво в своя унаследен социален статус. Поради прекалено многото наскоро получили благороднически титли срещу заплащане обикновени граждани старата аристокрация не допуска до много длъжности всеки, който не може да докаже благородно потекло „от четири страни", т.е. от четиримата баби и дядовци, а новобогаташите се опитват да попречат на тези, които идват след тях. Представителите на буржоазията от своя страна се стремят да се разграничат от селячеството, като се преместват в градовете и се домогват до някаква публична длъжност. Тяхната енергия и амбиции не са свързани с предприемачество, а с търсенето на статус и сигурност според критериите на публичната власт.

Но с това тълкуванията не приключват. Продавани длъжности и привилегии съществуват и в Англия, но английската монархия никога не успява да разруши солидарността между представените в парламента групи толкова успешно, колкото френската. Самият Токвил признава, че английската аристокрация от самото начало е не толкова наследствена каста, колкото истински управляваща аристокрация (управление на най–добрите)[162]. Поради неясни причини, погребани в много по–ранен исторически период, талантливи представители на простолюдието могат да се присъединят към нейните редици много по–безпрепятствено, отколкото в други европейски общества. И отново се връщаме към проблема със струпаните една върху друга костенурки. Възможно е самата патримониална административна система да почива върху съвкупност от предходни социални условия и същевременно да е утвърждавана чрез целенасочена държавна политика.