Произход на политическия ред [bg]

Испанското завладяването на Америките настъпва веднага след заключителните актове на Реконкистата на самия полуостров: Христофор Колумб е свидетел на триумфалното влизане на Фердинанд и Изабела в Гранада, а чичото и бащата на Кортес участват във военната кампания срещу маврите.

Кортес провежда военните си операции срещу ацтеките, сякаш воюва с маврите, и използва подобни стратегии „разделяй и владей". Използвани са много похвати на уреждане на спорове, колонизиране и политическа организация като тези при колонизирането на Южна Испания. Конкистадорите се отнасят към местните храмове като към „джамии".

Тези ранни експедиции са финансирани от испанския крал, но са осъществени благодарение на предприемчивостта на частни лица, които ги организират. Развитието на латиноамериканските институции е резултат от взаимодействие между хората в новите територии и управлението в Мадрид, което се опитва да упражнява строг контрол над своите колонии. Специален интерес представляват правата за добив на злато и сребро; на частни лица не се предоставят права за добив на подземни богатства, които са изцяло държавна собственост. Голяма част от новите заселници в Перу и Мексико нямат отношение към добива на злато и сребро, а предпочитат да притежават земя и земеделските ресурси, които им осигурява. Но новата ситуация, с която се сблъскват, е, че завоюваните земи са по–гъстонаселени от тези в Южна Испания, поради което изискват различен начин на експлоатация.

За да възнаградят и контролират конкистадорите, испанските власти създават институцията „енкомиенда", която позволява по–скоро притежание на хора, но не и на земя. Както в случая на османските тимари, целта на краля е да предотврати възникването на местна аристокрация; предоставянето на енкомиенда е при съблюдаването на определени условия и не се прехвърля по наследство. Около 40% от оцелелите при завладяването на столицата на ацтеките Теночтитлан от Кортес получават енкомиенди, както и много от последователите на Писаро в Перу. Енкомиендата не е форма на поробване на коренните жители, но ги задължава да работят за своя енкомендер за това, че той ги приобщава към християнската религия и се отнася добре с тях. Испанската корона проявява загриженост към малтретирането на коренното население от новите господари и към рязкото намаляване на тяхната численост в резултат на едрата шарка и други болести, от които индианците са особено уязвими. Така че ранните латиноамерикански институции съчетават йерархично отношение на господство и принуда въз основа на расовата принадлежност.