![Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/0/proizhod-na-politicheskiya-red-bg-download.jpg)
Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Латинска Америка се представя по–зле в две области. Първата е равенството, по което регионът е на челно място в света по нива на неравенство както на доходите, така и на богатствата.
Макар през първото десетилетие на XXI в. нивата на неравенство в някои страни леко да са се понижили, те са изключително устойчиви. Втората слабост е правовият ред. Независимо че латиноамериканските страни се справят сравнително добре с провеждането на избори и прилагането на демократични механизми на отговорност за отстраняване на непопулярни лидери, рутинното правораздаване значително изостава. Това намира много форми на проявление, като незадоволителна сигурност и високи нива на престъпност, затлачени съдебни дела, слаби и несигурни имуществени права и безнаказаност за мнозина богати и силни.
Тези две явления – неравенство и слабо върховенство на правото – са взаимосвързани. Законът често защитава само едно незначително малцинство в Латинска Америка като едри бизнесмени и синдикални деятели. В Перу, Боливия и Мексико около 60–70% от населението се препитава чрез неформалния сектор. Тези хора нямат право на собственост върху жилищата, които обитават; те управляват нелицензиран бизнес; ако са наети на работа, не са членове на синдикати и не получават официална трудовоправна защита. Много бедни бразилци живеят в гъсто населени фавели, където официалните власти не влизат, а правосъдие често се раздава по неофициален начин, понякога от престъпни банди. Неравномерното прилагане на правото поражда икономическо неравенство, тъй като бедните живеят в свят, до голяма степен незащитен от него. За тях няма никакъв смисъл да инвестират в своите домове, тъй като нямат право на собственост върху тях, нито път могат да се доверят на полицията, когато станат жертва на престъпление.
Източниците на това неравенство не е трудно да бъдат открити. Голяма част от него просто е унаследено. Много заможни семейства от старите елити са едри земевладелци, потомци на хора, основали огромни латифундии и успели да прехвърлят на потомците си това богатство. Фискалните системи в много латиноамерикански страни допълнително задълбочават неравенството. В богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие[163] фискалните системи се използват предимно за преразпределяне на доходите от богатите към бедните. Това става или чрез прогресивно данъчно облагане (както в САЩ), или чрез политики за преразпределение, осигуряващи подпомагане на доходите и предоставяне на социални услуги на бедните (като в Европа). За разлика от тях фискалната система в Латинска Америка осъществява незначително преразпределение, а в някои случаи преразпределя доходите към относително привилегировани групи като членуващи в синдикални организации работници от публичния сектор или студенти. Работниците във формалния сектор и всевъзможни елити са в състояние да защитят своите печалби и субсидии, а повечето от тях успешно укриват данъци. За разлика от рязко прогресивния подоходен данък за физически лица в САЩ латиноамериканските страни събират незначителна част от приходите си от физически лица. Заможните латиноамериканци умеят да укриват реалните си доходи и да ги прехвърлят в офшорни зони извън обсега на данъчните агенти. Това означава, че тежестта на данъчното облагане чрез акцизите, митническите данъци и данък добавена стойност поемат предимно бедните.
В началото на XXI в. латиноамериканските правителства се усъвършенстват в сферата на макроикономическата политика. Но това развитие е отскоро. От историческа гледна точка латиноамериканските правителства са общоизвестни с бюджетни дефицити, крупни заеми в публичния сектор, високи равнища на инфлация и просрочване на плащанията по държавния дълг. За последен път това се случва в целия регион в началото на 80– те години на XX в., когато Мексико, Бразилия, Аржентина, Перу, Боливия и други страни обявяват мораториуми върху плащанията по дълга и темповете на инфлация стремително нарастват. В края на 80–те години Аржентина преживява истинска хиперинфлация със средногодишни темпове доста над 1000% и е изправена пред поредния финансов срив и просрочване на плащанията по дълга през 2001 г.