Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Франция по времето на Стария режим е ранен прототип на това, което днес наричаме рентоориентирано общество. В такова общество елитите изразходват цялото си време в домогване до публични длъжности, за да си осигурят облаги – във френския случай законно право за получаване на регулярни приходи, предназначени за лично ползване.
Дали тази рентоориентирана коалиция е стабилна? Тя просъществува в продължение на почти два века и обезпечава политическата база Франция да се превърне в господстваща континентална сила. От друга страна ни е известно, че величието на френския кралски двор прикрива огромни слабости. Най–важната от тях е подчертаното чувство на гняв и несправедливост, което изпитват онези, които са извън коалицията, избухнало по време на революцията. Но дори участниците в коалицията не са обвързани с нея безрезервно. Монархията би била доволна изцяло да премахне продажбата на длъжности, което се опитва да осъществи към края на своето съществуване. Самите притежатели на длъжности изпитват слаба симпатия към другите освен към себе си. Но те не могат да толерират идеята за реформа поради своя личен интерес от съществуването на системата. Следователно това е съвършеният проблем на колективното действие: обществото като цяло би било облагодетелствано от премахването на системата, но личните интереси на участниците, които са я създали, им пречат да се обединят в името на промяната.
Френският пример ни дава урок за значението на правовия ред за политическото развитие. Възникналата през Средновековието правова държава още преди да съществуват модерни държави ограничава тиранията, но същевременно възпрепятства изграждането на модерна държавна, тъй като защитава старите социални класи и обичаи, които трябва да бъдат премахнати, за да бъде изградено истински съвременно общество. Законната защита на свободата срещу централизирането на монархиите в началото на новото време означава защита на традиционния феодален ред и е свързана с феодалните имуществени права, които са несъвместими с модерния капиталистически икономически ред. Патримониалното управление възниква именно защото правителствата смятат, че трябва да зачитат имуществените права на традиционните елити. Те не могат да експроприират техните имоти, поради което са принудени да прибягват до заеми и до все по–странни финансови машинации. По този начин зачитането на правовия ред допринася за възникването на изключително неравностойно общество, в което държавата прави опити, но в последна сметка не успява да сложи ръка върху богатствата на олигархичния елит. В резултат на това е принудена да събира приходи от бедните и политически слабите, с което засилва неравенствата и подготвя собствената си смърт.
Старата френска патримониална система рухва по време на революцията. Но старият режим в Испания изгражда много подобна система, която не преживява революция и реформи през XVIII в. Вместо това тази система е изнесена в Латинска Америка, която е принудена да живее с нейното наследство и досега.
24. ПАТРИМОНИАЛИЗМЪТ ПРЕКОСЯВА АТЛАНТИКА
Защо управлението в Латинска Америка има характерни особености, които не се срещат в други части на света ► Ранна модерна Испания и как тя развива патримониален абсолютизъм, много сходен с този във Франция ► Испанските институции и тяхното прехвърляне в колониите в Новия свят
Латинска Америка е континент с огромни географски, етнически, културни и икономически различия. Но страните в региона имат общи характеристики и форма на управление, които отличават Латинска Америка от Източна и Южна Азия, Близкия изток и Африка.
В началото на XXI в. голяма част от населението на Латинска Америка живее в страни, постигнали това, което Световната банка нарича статус на „висок среден доход". Те имат годишен доход на глава от населението от 4000 до 12 000 щатски долара, който ги нарежда по–напред не само от по–голямата част от африканските страни, но и от бързоразвиващи се страни като Индия и Китай. Но икономическият растеж обикновено е епизодичен и средно много по–нисък в сравнение с растежа в Източна Азия от средата на XX в. От третата вълна регионът като цяло става един от най–демократичните в света, макар да се наблюдават отстъпления с възхода на популистки правителства в страни като Венесуела.