Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Каин направи ли му нещо?
— Не, обаче Анди здравата се уплаши и затуй хукна насам като луд.
Шимейн въздъхна с облекчение и притисна треперещото момче към себе си. Когато видя, че съпругът и тича разтревожено към тях, тя побърза да го успокои и извика усмихнато:
— Всичко е наред. Анди просто се е уплашил.
След миг Гейдж вече беше при тях и Гилиън трябваше да разкаже наново цялата история. Работодателят му обаче имаше още въпроси.
— Попита ли Каин какво търси в гората?
Гилиън кимна.
— Затуй се забавих. Много е трудно да го разбереш какво приказва, Капитане, ама доколкото схванах, охранявал твоята госпожа.
— Охранявал е Шимейн? — Гейдж объркано смръщи вежди и се спогледа недоумяващо със съпругата си. После отново се обърна към младежа. — Каза ли ти защо?
— Да, каза нещо за Потс и за другите… дето искали да й сторят зло.
— Другите? Попита ли го за тях? Кои биха могли да бъдат те?
— Пробвах, Капитане, обаче той не щя да ми отговори. Просто се измъкна от скривалището, измъкна и мулето си и замина. — Гилиън замълча и поклати изумено глава. — Капитане, трябваше да видиш какво чудо е построил. Хабер си нямам кога може да го е сторил, ама е направил ограда от пръти за мулето и сетне е струпал край нея съчки и шума, та да не се вижда нищо. Бях само на няколко крачки и въобще не разбрах, че там има нещо, направено от човешка ръка. Мене ако питаш, Каин идва там от доста отдавна, обаче не е искал никой да го забележи… даже и ние!
— Чудя се дали през цялото това време всъщност не сме търсили него — измърмори почти на себе си Гейдж.
— Не зная, Капитане — отвърна Гилиън. — Ама доста време трябва да е прекарал в гората, за да направи такава чудесия.
— Но как Каин би спрял Потс, ако го види да идва насам?
Младежът беше готов с отговора на този въпрос.
— Бях на петдесетина крачки, когато Анди почна да пищи, и веднага изтичах да видя какво го е стреснало толкова. Тогава съзрях Каин в кухото дърво. Беше турил пред него един листат клон и се спотайваше отзад като мишка, ама като разбра, че съм го видял, отмести клона и аз начаса забелязах, че в скута си държи една ръждясала кремъклийка. Сепнах се, понеже не знаех дали няма да реши да я използва срещу нас. Казвам ти, Капитане, пушката изглеждаше толкоз стара, че ако беше стрелял, сигурно щеше да се взриви в ръцете му. Чини ми се, че с нея е смятал да спре Потс.
Гейдж пое подсмърчащия си син от ръцете на съпругата си. Шимейн бе избърсала очите и носа на момчето, но малкото му телце все още трепереше. Слабите му ръчички се сключиха здраво около шията на баща му, но когато Шимейн утешително го погали по гърба, Андрю най-накрая вдигна глава и й се усмихна колебливо.
— Пакостник такъв — смъмри го нежно тя, като разроши перчема му. — Успя да ме изплашиш до смърт.
— Ще го взема с мен на кораба — каза Гейдж.
— Гилън! — извика Анди, озъртайки се за младежа.
Гилиън пристъпи към него.
— Ето ме, Анди.
— Отиваме на татковия колаб. Идваш ли?
Младежът се засмя.
— Май ще е най-добре да дойда. Баща ми има да се чуди къде съм духнал.
Шимейн остана загледана след тях, докато не започнаха да се изкачват по скелето на бригантината, после се обърна и като видя, че всички от къщата са излезли на верандата и я наблюдават с тревога, побърза да се присъедини към тях.
Уилям пръв показа загрижеността си.
— Какво се е случило, Шимейн?
— Нищо сериозно, милорд. Андрю просто се е уплашил, това е всичко. Близо до Нюпорт Нюз живее един много уродлив човек. Анди го е видял в гората, а знаете колко се бои от непознати. Видът на Каин го е ужасил…
— Каин? — повтори майка й. — Що за странно име?
— Съгласна съм, мамо, но ако видиш горкия нещастник, ще разбереш, че името е напълно подходящо.
— Досажда ли ви много? — попита Морис.
— Не, ни най-малко — отвърна Шимейн, като не пропусна да забележи, че бившият й годеник е застанал до Гарланд. Наистина бяха прекрасна двойка и тя се надяваше, че от тази среща ще произлезе нещо повече и че Едит дьо Мерсер ще одобри момичето за съпруга на внука си. — Всъщност, ако Гилиън е разбрал добре, Каин ме е охранявал.
Камий се сепна и притисна внезапно разтрепераната си ръка към гърдите си.
— Защо му е да прави подобно нещо? Нима подозира, че някой може да ти стори зло?
Шимейн знаеше кого има предвид майка й под „някой“, но само сви небрежно рамене.
— Имаше един моряк на борда на „Гордостта на Лондон“, който заплаши, че ще ме убие…
— Тук ли е останал? — прекъсна я Шемъс, вече разтревожен не по-малко от съпругата си.