По заповед на президента

Джак натисна бутона.

— Да, Сергей?

— Иран.

— Зная — каза президентът.

— Колко? — попита руснакът. Багажът му вече бе приготвен за заминаване.

— Ще разберем след десетина дни.

— Съгласен. Предлагам сътрудничество.

Вече започваше да му става навик, помисли си Джак. Трябваше да помисли.

— Ще го обсъдя с Ед Фоли. Кога си заминавате?

— Утре.

— Обадете ми се тогава. — Наистина удивително, че можеше да говори толкова добре с един бивш враг. Трябваше да научи и Конгреса на това. Райън се усмихна, изправи се и тръгна към секретарската стая. — Какво ще кажете да ми донесете нещо за хапване преди следващата среща…

— Здравейте, господин президент — каза Прайс. — Имате ли малко време?

Райън й махна с ръка, докато втората му секретарка се обаждаше в кухнята.

— Да?

— Просто исках да ви кажа, че проверих всички мерки за охрана на децата. Всичко е наред.

Дори това да зарадва президента, той не го прояви. Но тя го разбираше. Две минути вече разговаряше с Раман, който се готвеше да приключва за днес — бе пристигнал на работа още в 5:00 сутринта. Както обикновено, нямаше за какво да й докладва. Денят беше преминал спокойно.

Раман се качи в колата си и потегли. Мина през охраната на портала и изчака да се отвори укрепената врата, която можеше да спре дори самосвал. После пое по булевард „Пенсилвания“ и зави на запад към Джорджтаун, където имаше апартамент. Но този път нямаше да измине целия път дотам. Вместо това зави по „Уискънсин“, после отново вдясно, и паркира.

Смътно го забавляваше фактът, че човекът е търговец на килими. Толкова много американци смятаха, че иранците стават или терористи, или търговци на килими, или неучтиви лекари. В случая човекът беше напуснал Иран преди повече от петнайсет години. На стената в дома му висеше снимка на неговия син, който — разказваше мъжът на онези, които го питаха — бил убит по време на иранско-иракската война. Това беше самата истина. Освен това разказваше на онези, които проявяваха интерес, че мрази правителството на бившата си родина. Това не бе вярно. Той беше агент под прикритие. Никога не бе влизал в контакт с никой, свързан дори през трета ръка с Техеран. Може би го бяха следили. Най-вероятно не. Не принадлежеше към никоя асоциация, не участваше в митинги и не правеше нищо, освен да върти процъфтяващата си търговия — подобно на Раман, той дори не влизаше в джамия. Всъщност никога не се беше срещал с Раман и затова, когато излезе на предната врата, търговецът само го попита кой от богатия избор ръчно изтъкани килими би желал. След като видя, че в момента магазинът е празен, Ареф влезе направо вътре.