По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
През цялото време Ареф Раман стоеше неподвижно, облегнат на бялата стена, а очите му автоматично следяха посетителите. Беше обучен да не вярва на никого, евентуално с изключение на съпругата и децата на президента. На никого другиго. Разбира се, всички вярваха в него, включително и онези, които го бяха обучили да не вярва на никого, защото всеки трябва да вярва на някого.
Всъщност всичко бе въпрос на избор на момент и едно от нещата, на които го бяха научили американското му образование и професионалната му школовка, бе търпението да чака възможност да направи съответния ход. Но други събития от другата страна на земното кълбо приближаваха този момент. Зад безизразните си очи Раман си мислеше, че може би има нужда от напътствие. Мисията му вече не бе случайното събитие, което бе обещал да изпълни преди двайсет години. Той можеше да го стори почти през цялото време, но сега Раман беше тук и макар че всеки можеше да убива и че жертвоготовният човек е в състояние да убие почти всекиго, единствено наистина опитният убиец може да убие съответната личност в подходящия момент, за да постигне по-голяма цел. Изборът на момент бе най-трудната част и така, след двайсет години, Раман реши, че най-после може да напусне прикритието си. Знаеше, че е опасно. Но не чак толкова.
— Вашата цел е смела — спокойно каза Бадрейн. Вътрешно той беше всичко друго, но не и спокоен. Всичко това бе смайващо.
— Кротките не наследяват земята — отвърна Даряеи. За първи път беше обяснил мисията си в живота на човек извън близкия си кръг.
И двамата се държаха като комарджии на маса за покер, докато обсъждаха план, който щеше да промени света. За Даряеи това беше концепция, която бе подготвял, обмислял и планирал повече от едно поколение, кулминация на всичко, което беше направил през живота си, осъществяване на една мечта и цел, която щеше да нареди името му до това на самия Пророк — ако я постигнеше. Обединението на исляма. Обикновено я изразяваше така пред вътрешния си кръг.
Бадрейн просто виждаше властта. Създаването на нова свръхдържава с център Персийският залив, държава с огромна икономическа мощ, безкрайно население, самоиздържащо се във всяко едно отношение и способно да се разпространява в Азия и Африка, навярно дори да изпълни желанията на пророка Мохамед — макар той да не претендираше, че знае какво би желал създателят на неговата религия. Оставяше това на хора като Даряеи. За Бадрейн играта се свеждаше просто до власт, а религията или идеологията само определяха състава на екипа. Неговият екип беше такъв заради рожденото му място и защото някога бе изучил марксизма и беше решил, че не е ефикасен за изпълнението на задачата му.
— Възможно е — след още няколко секунди размисъл каза Бадрейн.
— Историческият момент е уникален. Великият Сатана… — той всъщност не искаше да изпада в идеологическо лицемерие, когато обсъждаше държавническото изкуство, но понякога това беше неизбежно — …е слаб. По-малкият сатана е унищожен и ислямските републики са готови да паднат в скута ни. Те се нуждаят от самоличност, а каква по-добра самоличност от Светата вяра?
И това бе напълно вярно, с мълчаливо кимване се съгласи Бадрейн. Разпадането на Съветския съюз и заместването му от така наречената ОНД просто беше създало вакуум, който все още не бе запълнен. Южните „републики продължаваха икономически да зависят от Москва и много напомняха поредица от каруци, прикачени към умиращ кон. Те винаги бяха били размирни, неспокойни минидържави, откъснати религиозно от атеистичната империя, и сега се бореха да установят икономическа независимост, така че да могат веднъж завинаги да се отделят от центъра на една мъртва страна, към която никога не бяха принадлежали истински. Но пък не можеха да се издържат икономически, не и в съвременната епоха, и имаха нужда от друг покровител, от друг водач в новия век. А това означаваше пари, и то много, плюс обединителното знаме на една религия и култура, отдавна отказвани им от марксизма-ленинизма. В замяна републиките щяха да осигурят земя и хора. И природни ресурси.
— Пречката е Америка, но не е нужно да ми го казвате — излишно отбеляза Бадрейн. — А Америка е прекалено голяма и могъща, за да бъде унищожена.
— Срещал съм се с този Райън. Но първо ми кажете какво мислите за него.
— Не е глупак, не е и страхливец — справедливо отбеляза Бадрейн. — Смел човек, опитен в разузнавателните операции. Добре образован. Саудитите му вярват, израелците също. — В този момент тези две страни бяха от значение. Същото се отнасяше и за третата: — Руснаците го познават и уважават.