По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Какво друго?
— Не го подценявайте. Не подценявайте Америка. И двамата сме виждали какво става с онези, които я подценяват — каза Бадрейн.
— Ами сегашното им състояние?
— От онова, което видях, разбирам, че президентът Райън полага всички усилия, за да възстанови управлението на страната си. Това е огромна задача, но Америка като цяло е стабилна държава.
— Ами проблемът с оспорването на поста му?
— Този въпрос не ми е ясен — призна Бадрейн. — Не съм гледал достатъчно репортажи, за да вникна в нещата.
— Срещал съм се с Райън — каза Даряеи, най-после разкривайки собствените си мисли. — Той е помощник, нищо повече. Изглежда силен, но не е. Ако наистина беше такъв, щеше директно да се разправи с онзи Килти. Та той извършва държавна измяна, нали? Но това не е важно. Райън е сам. Америка е сама. И човекът, и страната могат да бъдат атакувани едновременно от няколко посоки.
— Лъвът и хиените — отбеляза Бадрейн и за миг се смути. Но пък тази идея толкова бе допаднала на Даряеи, че той не възразяваше срещу собствената си роля в метафората.
— Без нито една по-голяма атака, а само с малки, така ли? — попита Даряеи.
— Винаги е имало резултат.
— Ами какво ще кажете за много атаки, но и големи? Срещу Америка и срещу Райън. Освен това, ами ако Райън падне? Какво ще стане тогава, млади ми приятелю?
— В тяхната система на управление ще настъпи хаос. Но бих ви посъветвал да внимавате. Колкото повече хиени и колкото повече посоки, толкова по-лесно ще нападат лъва. Що се отнася до личната атака срещу Райън — продължи Бадрейн, като се чудеше защо домакинът му беше казал това и дали не е просто грешка, — президентът на Съединените щати е трудна мишена, добре охранявана и информирана.
— Така знам и аз — отвърна Даряеи, скрил се зад тъмните си, лишени от изражение очи. — Кои други страни бихте препоръчали за наши съюзници?
— Обръщали ли сте сериозно внимание на конфликта между Япония и Америка? — попита Бадрейн. — Чудили ли сте се някога защо някои големи кучета изобщо не лаят? — Това за големите кучета беше забавно. Те винаги бяха гладни. Даряеи обаче бе говорил вече неведнъж за Райън и неговата охрана. Едно куче обаче беше най-гладно от всички.
— Може би просто нещо се е повредило.
Представителите на «Гълфстрийм» седяха в стаята заедно с хората от швейцарската гражданска авиация и с шефа на отдел «Полети» в корпорацията, която притежаваше самолетите. Неговият писмен доклад показваше, че самолетът е бил поддържан както трябва от някаква местна фирма. Всички резервни части идваха от одобрени доставчици. Швейцарската корпорация, която извършваше поддръжката, имаше десетгодишна история без инциденти и на свой ред се управляваше от същата държавна инстанция, която контролираше разследването.
— Няма да е за първи път — съгласи се човекът от Гълфстрийм“. Черната кутия беше здраво устройство, но не винаги оцеляваше от катастрофите, защото всяка катастрофа бе различна. По време на грижливото издирване от страна на американския кораб „Радфорд“ не бяха успели да засекат локаторните сигнали. Морското дъно беше прекалено дълбоко за безцелно претърсване, пък и стоеше въпросът с ливанците, които не искаха из водите им да се ровят чужди кораби. Ако изгубеният самолет бе авиолайнер, би могло да им се окаже натиск, но случай като този, с двучленен екипаж и трима пътници, не беше достатъчно важен. — Без данните няма какво да се каже. Било е съобщено за повреда в двигателя, а това би могло да означава некачествено гориво, лоша поддръжка…
— Моля! — възрази представителят на фирмата по поддръжката.
— Говоря теоретично — отбеляза човекът от „Гълфстрийм“. — Или дори някаква грешка на пилота. Без тези данни ръцете ни са вързани.
— Пилотът е бил опитен. Четири хиляди летателни часа. Вторият пилот е с две хиляди — за пети път този следобед съобщи представителят на фирмата собственик.
Всички мислеха за едно и също. В своя защита производителят разполагаше с превъзходни документи за спазване на мерките за безопасност. Производителите на авиолайнери бяха сравнително малко и колкото и важна да беше за тях безопасността, тя бе от много по-голямо значение за строителите на по-малки самолети, при които конкуренцията беше по-жестока.
Фирмата по поддръжката също не желаеше да се свързва с фатален инцидент. В Швейцария имаше много летища и самолети. Биха могли да загубят бизнеса си, освен че щяха да имат проблеми с швейцарското правителство заради нарушаване на строгите норми в гражданската авиация.