По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
В Москва обстановката беше по-благоприятна, защото бяха в един и същи часови пояс с Багдад и изоставаха само с един час от Техеран. Но този път и РВС — Руската външноразузнавателна служба — изпадна в същото задънено положение, както и ЦРУ, защото бяха изгубили агентурните си мрежи в Иран и Ирак. Обаче Москва възприемаше възникналите проблеми по-ясно, като регионален конфликт, както се увери Сергей Головко веднага след като самолетът му се приземи на летище Шереметиево.
В момента най-важният проблем си оставаше запазването на действащите споразумения. В сутрешната си емисия иракската телевизия обяви, че новото правителство в Багдад е уведомило ООН за предоставянето на пълна свобода на инспекциите на международните екипи във всички заводи на територията на Ирак. Нещо повече, Ирак настояваше да се ускорят максимално проверките, като гарантираше всестранното си съдействие, защото новата власт в Багдат гореше от нетърпение да се освободи от ембаргото и да започне да продава иракския петрол. В изявлението се споменаваше също, че от съседен Иран ще потеглят автомобилни кервани с храни — съгласно древните ислямски предписания за подпомагане на гладуващите, и би трябвало да се очаква, че Съветът за сигурност ще оцени хуманитарния жест и ще предложи да се възстанови членството на Иран в ООН. Видеорепортажите от Басра показваха първия конвой от камиони с пшеница. Следваха кадри с иракски граничари, отстраняващи бариерите и телените заграждения. Никъде не се виждаха оръжия.
Хората в Ленгли бързо стигнаха до извода, че шумно провъзгласената помощ ще има главно символичен характер, но и символите бяха от значение — шпионските спътници докладваха, че в района на юг от Абадан се товарят нови и нови кораби с жито. В централата на ООН в Женева — само на три часови пояса след Багдат — с удовлетворение откликнаха на исканията на Ирак и незабавно бяха изпратени нареждания до международните екипи за инспектиране на обекти в иракските бази. Накрая Ирак поиска специална сесия на Съвета за сигурност с една-единствена точка в дневния ред — отменяне на ембаргото.
— Още утре ще излъчат раздаването на хляба от иранското жито пред портите на джамиите — предрече майор Сабах. Можеше да цитира дори и откъсите от Корана, които ще напяват моллите.
— Какво е вашето предвиждане за близкото бъдеще? — запита го един от висшите американски офицери.
— Двете страни ще се обединят — спокойно отвърна Сабах — И то скоро.
Магия няма. Това е просто дума, която хората използват, за да прикрият неспособността си да открият логично обяснение за някое явление. Същото е и в политиката. Докато камионите се тътреха, докато докерите товареха корабите с жито, а дипломатите се събираха на конференции, Америка се събуждаше и недоумяваше какво се е случило в Техеран — където вече слънцето залязваше.
Бадрейн отново прибягна до помощта на осведомителите си, а когато не можеше да се добере до някои сведения, тогава се намесваше Даряеи. От Мехрабад излетя реактивен самолет с отличителни знаци на иранските авиолинии, прекоси Афганистан и Пакистан и след двучасов полет кацна във военновъздушната база край заспалото градче Рутог, недалеч от границата с индийския щат Кашмир. Глуха местност, идеална за всякакви дискретни акции, само на деветстотин километра от Ню Делхи. Странно, но съседното цивилно летище се владееше от китайци, макар че най-дълъг — над три хиляди километра — бе именно маршрутът оттук до Пекин. Малко след залез се приземиха три самолета — през интервали от десетина минути. Джипове отведоха пътниците до помещенията на летците. Аятолах Махмуд Хаджи Даряеи беше свикнал с по-изискана обстановка, но още по-зле му подейства миризмата на печено свинско — неизменно присъстващо на трапезата на китайците, но непоносимо отблъскващо за правоверните.
Министър-председателката на Индия го посрещна сърдечно, макар че от конференцията за регионално сътрудничество го бе запомнила като необщителен мизантроп. Само един поглед й бе достатъчен, за да се увери, че иранецът с нищо не се е променил.
Последен пристигна Цзян Хансан, също посрещнат сърдечно от индийката. Изглеждаше като типичен закръглен веселяк — докато не се взреш отблизо в тесните му очи. От тримата държавници само неговата професия не беше известна на другите двама. Обаче говореше авторитетно, а понеже страната, която представляваше, беше най-силната от трите участнички в тайната среща, не беше сметнато за обида, че ръководителите на Индия и Иран седнаха на масата до един министър без портфейл.