По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Приемете моите поздравления за стоплянето на отношенията ви с Ирак — започна Цзян, като се питаше дали аятолахът самолично ще определи дневния ред. — Много приятна новина, особено след дългогодишния период на обтегнати отношения между вашите страни.
— И така, с какво можем да ви бъдем полезни? — попита индийката, с което даде думата на Даряеи. Зад ледената си азиатска маска китаецът ловко успя да прикрие раздразнението си, че са му отнели инициативата.
— Наскоро сте се срещнали с онзи Райън. Интересуват ме впечатленията ви от него.
— Той е само пионка в голямата игра — веднага парира тя. — Вземете например речта му на погребението. От един президент се очаква нещо повече. А на приема след погребението бе много изнервен и притеснен, а съпругата му — арогантна. Е, това е обичайно за хората с нейната професия.
— И аз останах със същото впечатление, когато се запознахме преди няколко години — съгласи се Даряеи.
— И все пак той управлява една велика страна — отбеляза Цзян.
— Нима? — възрази иранецът. — Нима Америка е все още велика? Откъде една нация черпи величието си, ако не от силата на водачите си? — Двамата му събеседници веднага разбраха, че именно това ще бъде най-важната тема на днешната среща.
— Господи — прошепна Райън, — защо тук винаги се чувствам толкова самотен?
Тази мисъл го спохождаше винаги, когато оставаше сам сред овално извитите стени, съвсем сам зад масивните врати от осемсантиметрови стоманени листове. Вече не сваляше очилата си по време на четене — според препоръките на Кати, — но те само омекотяваха поредния пристъп на главоболието.
Трябваше отново да се задълбочи в поредния политически обзор, подготвен от сътрудниците. Това го развесели за миг — канцеларските плъхове не знаеха какъв съвет да му предложат. Той винаги бе декларирал, че е независим, и така бе успявал да се отървава от членуване в някоя партия, макар че и той, и Кати винаги внасяха своята лепта във фондовете за избирателни кампании. Обаче от един президент се очакваше не само да членува в някоя партия, но и да бъде неин лидер.
Все пак беше длъжен да се появи на трибуните, да „се включи в кампанията“ или най-малко да произнася реч след реч. Или нещо подобно. В обзора не се даваше ясно становище по въпроса за президентските речи. Вече водеха срещу него с едно на нула по парливата тема за абортите — напомни му вчера Арни ван Дам, за да подсили ефекта от поредната си лекция — и сега Райън беше задължен да изясни своята политическа позиция в многобройни изяви: на едното блюдо на везните очакваха утвърдителния му отговор, а на другото натежаваха проблемите за социалните грижи, данъците, околната среда и още Бог знае колко проблеми. След като вземеше решение за всеки от тях, Кали Уестън щеше да му състави речите и той още от утре щеше да се заеме да ги декламира от единия до другия край на страната.
— Арни, защо да не мога да си остана тук и да си върша работата? — въздъхна Райън.
— Защото и това е работа. — Арни ван Дам зае мястото си, готов да започне поредната си лекция. — Защото, както ти сам спомена в избирателната си кампания, това е една от основните функции на всеки лидер. Нали не ме лъже паметта? — подметна Арни с иронична усмивка. — А лидерът е длъжен да се показва пред войските си, или в нашия случай, пред гражданите. Разбрахме ли се по този въпрос, господин президент?
— И това те забавлява, нали?
— Може би не повече от теб — искрено отвърна Арни.
— Съчувствам ти.
— Повечето от хората, обитавали този кабинет преди теб, Джак, искрено са копнеели да се измъкнат от този мавзолей и по-често да се срещат с живи хора, макар че това винаги е нервирало телохранителите. Те вероятно биха предпочели изобщо да не напускаш Белия дом… или поне до изтичането на мандата ти. Макар че тогава би се чувствал като в затвор, нали?
— Само когато съм буден.
— Тогава да се залавяме за работа. Ще се срещнеш с хората. Кажи им какво мислиш, какво искаш. По дяволите, може пък да те изслушат. Дори е възможно да ти кажат какво ги вълнува. Може дори и ти да научиш нещо от тях. След като са те избрали за президент, длъжен си да го сториш.
— Прочете ли обзора?