По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
При думата „заложим“ Райън се намръщи, но успя да се овладее и само кимна на Арни да продължи с лекцията.
— Разкажи на хората само за това, в което вярваш. Колкото по-простичко, толкова по-добре! Добрите идеи говорят сами за себе си. Тези двадесет процента искат да се убедят, че наистина вярваш в това, което говориш. Джак, ще уважаваш ли някого, ако той сподели с теб в какво вярва, независимо от факта, че може да не си съгласен с него?
— Разбира се, защото…
— …защото той е от онези, на които може да се разчита — довърши Арни вместо него. — Така ще разсъждават и тези двадесет процента. Но защо? Защото ще са убедени, че държиш на думата си. А те желаят в този кабинет да седи мъж с характер, мъж с достойнство. Ако пък нещата се объркат, може да се окажеш доста зависим от тези вечно колебаещи се избиратели.
— И това ли е всичко?
— Останалото са довършителни работи, просто опаковка, макар че в никакъв случай не бива да се отнасяме с пренебрежение към опаковката, нали? Няма нищо лошо да проявяваш повече интелигентност, когато разпространяваш идеите си. В книгата си за адмирал Холси подбираш много грижливо с какви думи да представиш идеите си, нали? — Президентът кимна. — Да, идеите са нещо изключително важно и могат да провалят дори и най-подходящото представяне, дори и най-ефектната опаковка, не си ли съгласен с мен? — „Урокът напредва успешно“ — помисли си ван Дам.
— А ти, Арни, съгласен ли си с моите идеи?
— Не изцяло. Според мене грешиш по въпроса за абортите — жените трябва да имат право на избор. Винаги съм разчитал на теб, като на мъж, който държи на думата си, който не се опитва да претупва нещата. Вярно е, че трудно възприемаш чужди внушения, но пък умееш да изслушваш хората… Обичам тази страна, Джак. Родителите ми избягаха от Холандия — прекосихме Ламанша с лодка, когато бях на три години.
— Евреин ли си? — изненада се Джак.
— Не. Баща ми беше участник в съпротивата и бе успял да се добере до един от засекретените военни заводи на германците. Успяхме да се измъкнем в последния момент, иначе щяха да го разстрелят, а мама и аз щяхме да изгнием в някой концлагер. Баща ми се казваше Вилем. След като свърши войната, той реши окончателно да се пресели тук, в Щатите, и така аз израснах, без да съм виждал земята на прадедите си. Непрекъснато говореше, че тук всичко е по-различно от Европа. Да, различно е. И ето че сега съм един от защитниците на американските свободи. Но с какво е по-различна Америка? Може би тайната се корени в Конституцията. Хората умират, правителствата си отиват, идеологиите се променят, но Конституцията си остава. Нали и ти, и Пат Мартин положихте клетва? Е, и аз се заклех. Заради моето щастие, заради паметта на майка ми и баща ми. Макар че не във всичко съм съгласен с теб, не мога да отрека, че се стараеш да тласнеш страната ни напред. А пък моето задължение е да те опазя, за да продължаваш в същата насока. Но това означава, че трябва да слушаш съветите ми и понякога да вършиш неща, които никак не ти се нравят. Няма как, след като си поел кормилото на страната. Всяка игра си има правила, господин президент, и всеки е длъжен да ги спазва.
— Как се справих, Арни? — попита го Джак, след като разбра, че ван Дам е приключил най-дългата лекция за тази седмица.
— Не е зле, но може да бъде и по-добре. Засега Килти само ни досажда, но все още не ни застрашава. Ако се покажеш пред хората с достойнство, като истински президент, рейтингът ти ще се извиси още повече над неговия. А сега трябва да обсъдим още нещо. Веднага щом си покажеш носа извън Белия дом, хората ще те затрупат с въпроси относно следващия ти мандат. Какво ще им отговориш?
Райън недвусмислено поклати глава.
— Не искам да остана за още един мандат в този кабинет, Арни. Нека някой друг поеме…
— В такъв случай с теб е свършено! Никой повече няма да те взима на сериозно. Няма да вкараш в Сената хората, които би искал да видиш там. Ще останеш в изолация и няма да можеш да довършиш започнатото. Политически труп — това ще бъде бъдещето ти! Америка не може да позволи това, господин президент. Няма да те уважават и чуждите правителства, които — нека да не го забравяме — се оглавяват от професионални политици. Да не говорим за усложненията в областта на националната сигурност, краткотрайни и дълговременни. И така, какво ще отговориш на журналистите, когато ти поставят този въпрос?
Президентът се замисли като студент, изтеглил непрочетен въпрос.