По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Арни кимна.
— Пълен боклук — измърмори Райън, изненадан, че Арни вече е успял да го прочете.
— Това е политически документ. Нима някога са се раждали здравомислещи и последователни политици? Хората, с които съм работил през последните двайсет години, бяха привикнали с подобни неща още с майчиното си мляко. Хм, всъщност… те всичките, до един, са сукали само от биберони.
— Какво?
— Попитай Кати. Това е една от модерните поведенчески теории, които се опитват да обяснят всичко, което става около нас. Според тази теория политиците не са били кърмени от майките си, а са сукали от биберони. Заради това им липсва майчината обич, заради това са се чувствали отхвърлени от най-ранна възраст, заради това така стръвно търсят компенсация в зрелите си години. Това е причината да изнасят реч след реч, пред различни хора, в различни градове — искат да се сдобият с любовта и привързаността, която им е била отказана от майките им… да не говорим за хора като Килти, които винаги са разчитали само на подкрепата на избирателите. А нормалните бебета, когато пораснат и се превърнат в зрели мъже, си избират нормални професии, като лекарската например, или пък стават свещеници…
— Що за глупости! — ревна президентът. Арни разбиращо се усмихна.
— Би желал да се посветиш на религията, познах ли? Знаеш ли — невъзмутимо продължи Арни, — понякога си мисля, че когато всичко в тази страна се уреди, повече няма да има нужда от такива като нас.
— Добре, ще приема предложението ти — рече Джак, усетил комичността на момента. По дяволите, Арни умееше да постига целите си.
— Във всеки кралски двор е имало по един шут. Нали си спомняш, някое джудже… извини ме, би трябвало да кажа лице от мъжки пол с необичайни отклонения в ръста, с пъстро трико и смешна шапка със звънчета. Дай му едно столче в ъгъла — е, тук, разбира се, и ъгли няма, сред тези овални стени, но в случая това няма значение — и го оставяй през четвърт час да рипва на бюрото ти, за да ти дърдори своите щуротии, за да охлабва напрежението в главата ти, че и в нашите мъдри глави. Сега разбра ли какво исках да кажа?
— Не — призна президентът.
— Как може да си толкова тъп! Работата трябва да се превърне в забавление! Да излезеш навън и да се срещнеш с поданиците си — това е забавление. Важно е да знаеш какво искат те от теб, а освен това е много ободряващо, ако погледнеш на събитията от друг ъгъл. — Ван Дам пое дъх и продължи: — Те искат да те обичат, Джак. Искат да те подкрепят. Искат да знаят какво мислиш. Ала най-много искат да се уверят, че си един от тях… И знаеш ли какво? Ти си първият президент, който, дявол да го вземе, си заслужава да обитава този кабинет с тези идиотски криви стени! Затова прати всичко по дяволите, качвай се на самолета и се захвани с проклетата игра. — Не бе нужно да добавя, че разписанието за президентската обиколка е дадено за печат и връщане назад няма.
— Арни, те няма да харесат това, което ще им кажа. Както и това, в което вярвам. Но проклет да съм, ако започна да лъжа хората, да им целувам задниците, за да печеля гласовете им, и така нататък!
— Нима очакваш всички да те обичат? — Арни пусна още една от прословутите си саркастични усмивки. — Повечето президенти се задоволяват само с петдесет и един процента, а някои дори и с по-малко. Чуй ме сега. Поначало около четиридесет процента от избирателите гласуват за демократите и още толкова за републиканците. Тези осемдесет процента няма да променят убежденията си, дори ако се състезават Адолф Хитлер и Франклин Делано Рузвелт.
— Но защо?
— Защото е така, Джак — уморено въздъхна Арни. — Просто е така. Остават двадесет процента колебаещи се. Може би именно те са истински независими, като теб. И тези двадесет процента предопределят съдбата на страната и ако желаеш страната да поеме по избрания от теб път, трябва да се добереш до сърцата именно на тези хора. Тъкмо тук започва най-веселата част. Защото тези двадесет процента хич не ги е грижа за твоите идеи. — Изводът бе сервиран с кисела усмивка.
— Чакай, чакай…
— Няма какво да чакам — вдигна ръка Арни. — Твърдият електорат или онези осемдесет процента ще гласуват за своите две партии независимо от репутацията им. Гласуват за тях, защото вярват в идеологията на своята партия или защото родителите им винаги са гласували за нея. Причината в случая няма значение. Просто това е факт и ние сме длъжни да се съобразяваме с него. А сега да се върнем към онези двадесет процента, които реално имат значение. Те не са склонни да повярват на твоите убеждения, а в личността ти. Именно тук е предимството ти, господин президент. От политическа гледна точка не заслужаваш да обитаваш този кабинет… също както на едно тригодишно хлапе не му е мястото в оръжеен магазин. Но за сметка на това пък притежаваш твърд и независим характер. Е, именно на това ще заложим!