Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Районът на Даркмоор всъщност се простираше на югоизток от града, носещ неговото име. Първоначалният замък Даркмоор бе построен като най-западния отбранителен пункт на Кралството, още преди основаването на Крондор. През годините селището, а после градът Даркмоор се беше разраствал. След Уолвъртън Ерик беше яздил през сравнително пуста местност, тъй като повечето земи около града бяха каменисти и необработваеми. Малки дръвчета и жилави планински треви, ниски храсти и цветя се свиваха свенливо покрай пътя. Повечето пространство около самия град беше разчистено от дървета още преди векове. Храна и други нетрайни продукти се караха в Даркмоор от разположените по-ниско селца и ферми.
На най-високия връх северно от Кралския път се издигаше като страж замъкът. Градът се беше проснал през прохода, а Кралският път минаваше през масивна дъбова порта, обкована с желязо и фланкирана от две високи кули с бойници и високи каменни парапети. Ерик прецени, че никой, който се опита да доближи портата, не би могъл да го направи, без да се изложи на стрелите, катапултите, врялата вода и горящото масло отгоре.
Залязващото слънце мяташе червеникава светлина над замъка. Ерик се обърна на запад и видя как слънцето тъне сред мъгла от пушеци от пожарите в Рейвънсбърг и Уолвъртън.
Стигна портата на града и завари улицата претъпкана с бежанци от запад. Поведе коня си покрай отчаяните войници, които се мъчеха да въведат ред в човешката тълпа, напираща да влезе в града.
— Накъде е пътят за цитаделата? — извика Ерик.
Един войник погледна през рамо и като видя пурпурния орел на куртката на Ерик и знака за офицерския му ранг, отвърна:
— До центъра, а после наляво, по Висока улица, капитане!
Ерик поведе коня си през тълпата. От време на време му се налагаше да избута някого встрани, за да се промуши през групите объркани граждани и уморени и изнервени войници. Пътят му отне близо час.
Най-сетне стигна до древния подвижен мост над рова, отделящ цитаделата от останалата част на града. Взвод войници беше отцепил сто разкрача в двете посоки, така че да спират всеки, който търси достъп до главния щаб на принца.
Ерик приближи до един от стражите и посочи на запад.
— Чист ли е пътят до западната порта?
— Чист е — отвърна стражът. — Минава покрай стената и обръща на оня ъгъл там долу.
— Жалко, че някой при портата не ми го спомена — каза Ерик и тръгна покрай стража, но той препречи пътя му с копието си.
— Ей, ей! Къде си тръгнал?
— Да видя принца и генерал Грейлок — каза уморено Ерик.
— Покажи пропуска си.
Ерик вдигна вежда.
— Пропуск ли? От кого?
— От офицера си, стига да не си поредния дезертьор, дошъл да разправя на генерала как е изгубил частта си.
Ерик стисна копието и без видимо усилие го избута нагоре, въпреки усилието на войника да го задържи. И след като мъжът се опули, му каза:
— Аз съм офицер. Знам, че изглеждам зле, но трябва да видя принца.
Дотичаха още войници и един извика:
— Ей, сержант!
Един сержант в униформата на Даркмоор, с черен щит с червен гарван на клон върху жълто-кафяв табард, притича и попита:
— Какво става тук?
— Тоя тип иска да види принца.
Сержантът, корав стар ботуш, свикнал хората му да се подчиняват от раз, се сопна:
— Че кой по дяволите ще си ти, та принцът да иска да те види?
Ерик избута копието настрана, пристъпи напред и прикова с очи сержанта.
— Ерик фон Даркмоор, капитан от Специалната команда на принца!
Щом чуха името му, неколцина от войниците отстъпиха, а другите се озърнаха към сержанта. Старият ветеран се ухили и каза:
— Като те гледам, доста зор си видял, капитане.
— Вярно е. Сега ме пусни да мина.
Сержантът не се поколеба и отстъпи встрани. Ерик го подмина, подаде му юздите на коня си и каза:
— Дайте му вода и го нахранете. Съвсем е грохнал. После ми обадете в коя конюшня сте го прибрали. Добър кон е и не искам да го загубя.
Сержантът пое юздите. След като го подмина, Ерик каза, без да се обръща:
— А, и когато пристигне сержантът ми, веднага го прати при мен. Лесно ще го познаеш. Той е висок и черен и ще ти отхапе главата, ако го ядосаш дори наполовина, колкото ядоса мен.
Мина по моста и погледна нагоре към светлините, блеснали в многото прозорци на древния замък. Макар и основан от един от предците му, замъкът Даркмоор беше чуждо място за Ерик. Като момче, той беше мечтал, че един ден ще бъде повикан тук от баща си, за да бъде припознат и да го включат в свитата на барона. Когато тези мечти отмряха, бяха сменени с любопитство. После и то заглъхна. Сега замъкът му изглеждаше зловещо място за умиране и докато минаваше през портикула и пристъпваше в старинния външен двор, Ерик осъзна, че усещането идва не само от факта, че цяла армия иде насам и иска живота му, но и от това, че вътре има една жена, която се е заклела да го види мъртъв: Матилда фон Даркмоор, вдовицата на баща му и майка на Стефан, когото Ерик беше убил.