Човек на почит

— Млади човече, отец Бавиля не се занимава с този въпрос — каза монсиньор Макгий. — Това е моя работа. Така че, моля ви да се обръщате към мен, ако обичате.

— Добре, но отец Бавиля извърши бракосъчетанието ми и кръсти близнаците ми. Познава моята леля от трийсет и шест години. Уважавам го и искам да знае, че имам желание да помогна на църквата за решаването на този проблем.

— Нима? — отвърна монсиньорът. — Искам леля ви да напусне до две седмици, Бефемо, и ще търся отговорност лично от вас. Тя спомена името ви и това ме накара да поразпитам. Научих доста разнообразни версии за начина ви на живот… които може да заинтригуват властите.

Бепи го погледна студено и презрително.

— Нима? — попита той ледено. — Е, ще ви кажа нещо: пребивали са ме от бой, стреляли са по мен, даже са ме припикавали, обаче никога досега не ме е заплашвал свещеник. Това е нещо… Чуйте ме, отец Макгий…

— Монсиньор Макгий, Бефемо. Аз съм монсиньор.

— Нима? — усмихна се Бепи. — Тогава можете да ме наричате Тантурко, понеже и без това не сте способен да произнесете правилно името ми. Казвам се Бефино Менесиеро и съм роден в този квартал. Всъщност вие управлявате църквата в квартала, в който съм израснал. Спомням си, когато бях малък, майка ми веднъж ми даде последния си четвърт долар, за да направя дарение по време на литургията. Каза ми: „Сине, не забравяй да развалиш монетата, преди да отидеш на службата. Сложи десет цента при първото събиране и петнайсет при второто.“ Обаче забравих да разваля монетата — бях само на осем години. Когато минаха да съберат даренията първия път, всички деца слагаха своята монета от десет цента. Аз имах само една от четвърт долар. И така, за да не се изложа, аз я сложих на зеления поднос. После лично вие минахте да съберете даренията втория път, монсиньор Макгий, а аз нямах пари, защото вече ги бях дал. Вие ме погледнахте отвисоко и казахте: „Какво има? Не желаеш да дариш пари за църквата?“ Бях малко момче и много се гордеех, че този ден имах двайсет и пет цента — цял четвърт долар. Освен това ви уважавах безкрайно. И в този момент вие показахте презрението си към мен. — Монсиньорът притеснено извърна поглед настрани. — Никога няма да забравя болката, която оставихте в душата ми. Когато се опитах да ви обясня, вие направихте същата физиономия като тази, която правите сега. Всички деца ми се присмиваха злобно. — Бепи се поколеба и погледна напрегнато монсиньора. — Имах желание да ходя на черква, но разбрах, че ме обичате само заради парите ми, а аз не можех да ви плащам. Затова потърсих обич на улицата. Може би съм това, което съм, заради вас. След този случай ме беше срам да ходя на черква заедно с добрите деца и така се сближих с лошите. Цял живот нося този кръст. Сега той е ваш; връщам ви го да го носите вие. Вие изхвърлихте в мръсотията едно дете, което се стремеше към олтара.