Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Всяка година, когато с Дана се завръщаха от Палм Спрингс, Ню Йорк му се виждаше студен и мръсен. Потискащо беше да се прибереш на такова място след Палм Спрингс. Ето защо идеята да купи ранчо, евентуално в Калифорния, все повече привличаше Бепи. Обаче децата бяха на Източното крайбрежие. Не му харесваше да бъде толкова далече от тях, затова се отказа от това намерение. Реши само пробно да разпространи сред агенциите за недвижими имоти в южните щати информацията, че фирма от Ню Йорк търси първокласно ранчо във Флорида или Джорджия.
Бепи продължаваше да посещава често дон Емилио, който беше съвсем самотен, ако не се смяташе неговата болногледачка и икономка. В дома на Морано обстановката беше променена. Нямаше я вече прекрасната съпруга на дона, която с усмивката си го караше да се чувства и изглежда по-добре. Пред очите му донът се превръщаше в едно жалко, вегетиращо същество.
Той седеше, разговаряше с приятеля си и споделяше чувствата си с него.
— Дълъг път извървяхме, господин Морано, много дълъг. Богати сме, имаме авторитет. Изпълзях от калта и сега съм на върха. Как да се предпазя да не потъна пак? Стигнах върха и пред мен има само един път — надолу. Как да оцелея от лавината, от страшния съд, който ме очаква?
Опитваше се да извлече последните късчета мъдрост от крехкото болно тяло на своя приятел. Седеше и търпеливо чакаше отговора на дона.
Дон Морано се взря в Бефино. От устата му прокапа слюнка и зафъфли с тих и неясен глас:
— Не се притеснявай от моето отсъствие. Виждам го в очите ти. Ти ще познаеш пътя, Бефино. Извърви своя собствен път, открий съдбата си.
19.
Съвсем скоро и съвсем естествено различни хора започнаха да молят дон Данте за по-особени услуги. „Можете ли да измъкнете брат ми от затвора?“, „Можете ли да ме уредите на държавна работа?“ или пък „делото ми да не влезе в съда?“ Дори енорийският свещеник, отец Бавиля, помоли Бепи за услуга. Той поиска от него да се срещне с монсиньора.
По-късно същата седмица, когато трябваше да се състои срещата, Бефино каза на Алън, който по това време се намираше в Ню Йорк:
— Ела да се разходиш с мен. Трябва да проведа една среща в черквата. Има двама свещеници, които искат да си поговорим.
— Никога не съм влизал в черква — отвърна Алън. — Аз съм евреин, май вече забрави.
Бепи се усмихна.
— Как мога да го забравя! — Той ощипа Алън по бузата. — Вместо теб можеше да получа расов кон.
— Предпочитам да съм си евреин.
— Ела с мен, Алън. Сигурно ще е интересно.
— Заради теб съм готов на всичко, даже и в черква да вляза.
Пристигнаха в канцеларията на монсиньор Макгий. Запознаването и уводните реплики бяха изречени набързо и с хладен тон. Отец Бавиля се усмихваше както обикновено, а лицето на монсиньора беше каменно и студено — също както обикновено.
— Бефемо, както знаете, жилищните сгради в този район ще бъдат разрушени — каза монсиньорът. — Ние купихме всички постройки и вече притежаваме нотариалните актове. Госпожа Джозефин Манялари отказва да приеме чека ни и да подпише прехвърлянето на църквата. Миналата седмица ни заяви, че сте неин племенник и е по-добре да не я безпокоим. Какво би трябвало да означава за нас това, че сте неин племенник? Нас не ни интересува кой сте или с какво се занимавате. — Той прекъсна, за да запали пура. — Макар че отец Бавиля говори доста ласкаво за вас и фамилията ви… а… имам предвид майка ви и баща ви, естествено. — Бепи хвърли един поглед към Алън и по лицето му бързо премина ехидна усмивка. — Дали сме на госпожа Манялари срок от две седмици да се изнесе или ще заведем съдебно дело, в което не би могла да победи. Църквата разполага с достатъчно пари за съдебния процес и ще го спечелим. Мога да ви уверя в това. — Посочвайки Бепи с пурата си, той продължи: — Тя не разполага със средства, нали? Настояваме да напусне до две седмици. Нали ме разбирате, Бефемо?
— Разбирам, че отнемате къщите на хората срещу безумно ниски цени. Ето това разбирам — отвърна Бепи, гледайки го право в очите. — Тези къщи струват по двадесет и една хиляди долара, а вие им плащате само девет. Това са боязливи хора, които уважават църквата, затова продават, без да се замислят. Леля ми е стара жена, която няма съпруг. Той почина преди две години. Тя живее в тази къща от трийсет и осем години и е на шейсет и осем. Къде да отиде? Съвсем наскоро похарчи шест хиляди долара за къщата — нов покрив, кухненски шкафове, алуминиева дограма. И сега й предлагате някакви си въшливи девет хиляди долара, за да се изнесе? Къщата й в момента струва двайсет и седем хиляди. Как можете да очаквате, че ще я напусне и ще се примири с такава загуба? Чуйте, отче — Бепи се обърна към отец Бавиля, — ако й платите достойна пазарна цена за къщата, аз ще й дам жилище. Обаче тя трябва поне да получи задоволителна цена.