Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Близнаците обаче не гледат баща си. Мълчаливата сестра се е втренчила в някого с необичайна дори за самата нея настойчивост. Гариус проследява погледа ѝ и се намръщва. Ние с Алика правим същото. Гледаме жена, която седи някъде по средата на масата. За мен тя не се отличава с нищо, не е нито стара, нито млада, нито красива, по-скоро с майчинско излъчване, в скромно скроена рокля от черно и кремаво, само косата ѝ блести, катраненочерна под мрежичка от сапфири, държани от сребърна жичка.
— Коя е тя? — пита Алика.
— Лейди Шивал, дребна благородничка от едно от Пристанищните кралства, май Лизбон. — Гариус се намръщва, докато тършува в паметта си. — Има влияние над крал Отело, тя му е нещо като неофициална съветничка.
— Елиас я наблюдава — казва Алика. Гариус премигва и поглежда през стаята към един мъж, който стои в сенките до стената, встрани от пируващите, и привидно пълни лулата си. В него има нещо познато. Бързото и неспокойно движение на ръцете му. Той посяга да запали една свещичка от фенера на стената и обърнатото му нагоре лице улавя светлината.
— Тапрут! Боже мили! — Те, разбира се, не ме чуват. Аз не съм тук, просто сънувам, плувайки сред спомените, носени от кръвта ми. Това не може да е Тапрут. Този мъж е на четирийсет и няколко, а доктор Тапрут, когото познавам, не би могъл да е над шейсет. Пък и освен това откъде накъде един придворен на моя прадядо ще кръстосва Разделената империя начело на цирк? Сигурно е някой негов предшественик. Но като гледам бързите птичи движения на главата му, докато оглежда масите и все се връща към нашата дама под мрежичката със сапфири, разбирам, че е той. Разбирам, че отвори ли уста, ще чуя „глей“ и разговорът ще бъде съпроводен от пърхането на немирните му ръце.
— Елиас ще…
— Тази жена не му е по силите. ______ казва, че е дошла да убие… някого. — Гариус прекъсва Алика, махвайки конвулсивно с прекалено скованата си ръка. Името на сестра им пак ми убягва; на мястото, където би трябвало да прозвучи, има само тишина.
— Не я чух да казва нищо — отбелязва Алика и се вглежда в сестра си, която още е вперила нетрепващия си взор в жената долу. — Кого трябва убие тази жена?
— Дядо — казва шепнешком Гариус. — Тя се опитва да промени съдбините на рода ни.
— Защо? — Аз не бих попитал точно това, определено не и на единайсетгодишна възраст. Бих попитал къде да се скрием.
— ______ не казва — отвръща Гариус.
Мълчаливата сестра откъсва поглед от жената долу, за да се взре към мен. За миг съм сигурен, че ме вижда — прикован съм от тези различни очи, синьото и зеленото. После тя се връща към изучаването на жената.
— Не знае ли? — пита Алика.
— Тихо, дете — казва Гариус, макар че самият той е още момче. Сега изглежда сериозен, стар отвъд годините си, и тъжен, като че ли някакво голямо бреме е легнало на плещите му. — Аз можех да съм крал — казва той. — Можех да съм добър крал.
Баба ми се намръщва. Не ѝ е в стила да го лъже, дори на тази млада възраст, когато целият свят е наполовина измислица.
— Защо говорим пак за това?
Гариус въздъхва и сяда.
— ______ има нужда от силата ми. Трябва да види, иначе тази жена ще ни избие всичките, преди да успеем да я спрем.
Мръщенето на Алика се усилва.
— ______ го е правила и преди… нали?
Кимването на Гариус е толкова леко, че човек може да го пропусне.
— Още преди да се родим.
— Недейте — казва Алика и на двамата. — Кажете на татко. Пратете стражите срещу нея. Нека я хвърлят в…
— ______ трябва да види. — Гариус увесва глава. — Тази жена е нещо повече, отколкото изглежда. Много повече. Ако не я опознаем, преди да действаме, ще се провалим.
Мълчаливата сестра се привежда над парапета, взира се в жената с настойчивост, която потрепва във всяка линия на прекалено слабичкото ѝ тяло. Взира се така, че почти очаквам да видя как въздухът между тях засиява от вложената енергия. Гариус се свива в себе си и от устните му се откъсва тихо ахване.