Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Вървим през двореца. Гариус търкаля с дрънчене количката отпред, води ни по познати коридори, които са се променили удивително малко за шейсет години. Тъкмо преди да стигнем до галерията Алика спира, след нея и другите, а накрая и аз. Мълчаливата сестра е спряла на известно разстояние зад нас, до черна дъбова врата. Сочи с пръст.
— Какво казва? — пита Алика брат си.
— Аз… — Той изглежда объркан. — Вече не я чувам.
Посланието е достатъчно ясно и без думи, мълчаливи или не. Влизаме през вратата и се озоваваме в дълго, но тясно помещение с наредени по стените витрини от Строителско стъкло. Във всяка има по двайсетина или повече пеперуди, забодени с карфици. Те изпълват стаята като прашен легион, ярките им криле са избледнели от небрежно отношение — десетки изгубени лета, набучени зад стъклото. Не съм идвал тук преди, или ако съм идвал, насекомите вече са били махнати.
— Да не сме я изпуснали? — обажда се Алика и измъква малък, но зловещ нож от плисетата на кремавата си пола.
Мълчаливата сестра поклаща глава.
— Гуен! Тя в безопасност ли е? — Гариус се опитва да се изправи в количката си, сетил се е за малката им сестра. Същата, в която Алика ще забие стрела от стените на крепостта Амерот след шест години.
Мълчаливата сестра кимва, само че с някаква тъга, сякаш отсега знае каквото знам аз.
Гариус с усилие извръща глава да погледне мъжа до себе си.
— Грант, има една жена, която трябва да бъде убита. Скоро ще мине по Галерията с мечовете. Тя е заплаха за мен и семейството ми. Когато работата бъде свършена, и двамата ще трябва незабавно да напуснете двореца и службата си при мен. Ще отнесете със себе си триста златни крони.
Грант хвърля поглед към мъжа зад Гариус.
— Тя сама ли ще е?
— Може да има и други с нея, но не пазачи, никой въоръжен. Единствената, която трябва да умре, е лейди Шивал. Жената със сапфирите в косата.
— Синята дама. Ясно. — Грант поглажда брадичката си. Пръстите му са дебели и покрити с белези. — Триста, значи? Сигурен ли сте, милорд? Да убиеш някого в двореца не е дребна работа. Не е цел, която да преследвате, ако не сте сигурен. Ако сестрите ви не успеят да ви скрият, ще бъдете заварен на местопрестъплението.
Гариус приема с търпимост тези въпроси — все пак те са добронамерени, макар и дръзки.
— Сигурен съм, Грант. Йохан, цената справедлива ли е?
— Да, милорд. — Другият мъж, по-мургав и по-възрастен, кимва. Гласът му ме изненадва, тих и тънък. — Къде ще си получим парите?
— В Порт Исмут. От моя представител там, Карлс. След две седмици.
После оставаме да чакаме в тишина сред мъртвите пеперуди със сухите неподвижни криле. Минават пет, десет минути… час?
Мълчаливата сестра вдига ръка. Грант и Йохан отиват до вратата и ние ги следваме навън, Алика тика Гариус.
Двукрилата врата води към Галерията с мечовете и тук виждам разлика между днешната галерия и тази отпреди шейсет години. Баба е накичила стените с маслени портрети на майстори по фехтовка, които практикуват своето изкуство. Баща ѝ е предпочитал изкуството в желязо, а не в масло — по стените се редят сто и повече меча, сочещи към тавана, всичките различни. Грант откача един прекрасен дълъг меч с острие от черно туркманско желязо и го подава на Йохан. Взима за себе си друг, по-къс, но по-тежък, от тевтонска стомана, и тръгва към портала в далечния край.
Той се отваря секунда преди двамата наемници да стигнат до него. И ето я лейди Шивал, а зад нея камериерка в кралските цветове, която я съпровожда до стаята ѝ. Дамата не изглежда никак изненадана да види, че двама мъже настъпват към нея с оголени мечове. Усмивката ѝ, върху лице, което само след няколко години ще може да бъде наречено възрастно, е почти майчинска — укорителна, но и прощаваща.
— Вижте се само! — смъмря ги тя и вдига ръка, в която има малко сребърно огледалце.
Йохан спира, сякаш се е блъснал в стена. Вдига лявата си ръка, бори се с нещо, което не виждам. Мускулите на врата му се издуват като въжета от напрежението. Отляво Грант е уловен по подобен начин и ужас се изписва на лицето му, докато се бори; ръката му с меча е пленена, а другата се опитва да се свие около нещо. Лейди Шивал минава между двамата, като оставя камериерката да стои слисана отзад.
— Вие, деца, трябва ли да стоите будни до толкова късно? — Привежда се лекичко напред, за да се обърне към тримата.
Алика не губи време за приказки или заплахи, просто скача напред, скрила ножа до тялото си.
— Не. — Дамата е по-бърза, накланя дланта си и огледалото вече е насочено към детето, за да го спре също тъй ефективно, както и двамата наемници. — Така, остават само близнаците на Голот… — Тя се обръща към тях: Гариус, прегърбен в количката си, и Мълчаливата сестра до него. Без да обръща внимание на момчето, тя среща погледа на неговата близначка. — Вече сме се срещали, скъпа. — Отново майчинската усмивка, макар че този път забелязвам зад нея нещо по-твърдо. — Бива си го погледа ти, млада госпожице. Но ако надзърташ в места, където не трябва… ами, нека просто кажем, че бъдещето е много ярко.